Занаяти

Едно от забележителните постижения на изкуството по време на "Златния век" при управлението на цар Симеон е преславската рисувана керамика. В столицата Преслав са открити няколко работилници, които били разположени в манастирските комплекси.

През историята си, българската металопластика е неразривно свързана с ръчните занаяти и изработването на различни предмети за ежедневна употреба. Този занаят се прилага в създаването на инструменти, битови предмети, украшения и други.През историята си, българската металопластика е неразривно свързана с ръчните занаяти и изработването на различни предмети за ежедневна употреба.

Грънчарството представлява един от най-старите занаяти в българските земи. Грънчарите изработват различни керамични съдове от глина, предназначени главно за домашна употреба - чаши, чинии, вази, стомни, гърнета, делви и други.

Дърворезбата е изкуствена обработка на дървесина чрез изрязване (резбоване) на различни декоративни мотиви и изображения. Терминът също се отнася за самото произведение, което възниква след този творчески процес.
Този вид ръчна изработка е известен на хората още от неолита, когато за сечива се използвали остри кремъчни камъни.

Кожухарството е занаят, който се занимава с обработката на кожа с цел създаване на различни кожени изделия, като облекло, обувки, аксесоари и други. Този занаят има дълга история и е важна част от българската традиционна ръчна изработка.
През различните исторически периоди в България, кожухарите са използвали различни техники и стилове в своята работа.

Занаятът на куюмджийството, както и използването на куи, е традиционен и е бил практикуван през различни исторически периоди в България. Този вид занаят се запазва в селските общности през вековете и е част от българската културна традиция.
В средновековието и по време на Османската империя, когато селското стопанство и традиционните занаяти са играли важна роля в живота на хората, куи и занаятът на куюмджийството са били от съществено значение за обществото.

Тъкачеството е традиционен занаят на българите, който се практикува през множество исторически периоди и продължава да бъде част от културното наследство на страната. Този занаят е от основно значение за производството на текстилни изделия и облекла.
През средновековието, по време на Първото и Второто българско царство (7-14 век), тъкачеството е било от голямо значение за обществото.

Златарството и бижутарството имат дълга и богата история в България, като тези занаяти са съчетавали техническо умение и изящност през различни исторически периоди.Отдавна, тракийските племена, които обитават територията на днешна България, са създавали златни украшения и бижута. Това се вижда от разкопките на тракийски некрополи, където се откриват различни видове златни украшения, като диадеми, обеци, гривни и др.
През Средновековието и Първото българско царство, златарските умения се развиват и продължават да бъдат използвани за изработването на ценни бижута.

Тюфекчийство или Пушкарството е занаят, свързан с изработването на пушки и други стрелкови оръжия. В българския контекст този занаят е също част от традиционните ремесла, предавани от майстори на ученици в продължение на векове.

Сарачите произвеждат съоръжения за конската амуниция: седла, ремъци, юзди, юлари, хамути и др. Основна суровина за изработването им е била телешката кожа, тъй като е здрава и гъвкава.

Бъчварството е занаят,при който с голяма прецизност се изработват различни по големина и форма съдове за течности,като: лавурчета за ракия,бадъни,бъчви,бутилки,каци,футии за бране на грозде и бъкли за вода.

През вековете едно от отличителните неща, които славят България, е маслодайната роза, известна също като казанлъшка роза. Тази роза, с ботаническото наименование Rosa damascena, е била внесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск.

Казаслъкът, като художествен занаят, играе изключително важна роля в стопанския живот на града Трявна, заедно с резбарството и иконописа. Името на този занаят произхожда от турската дума "казаз," което означава "обработвач на сурова коприна." Предполага се, че занаятът е внесен в Трявна в края на XVII век от фамилията Кросневци, които са учили занаята в Одрин.

Преди да се разрастне като отделен занаят, шарачеството е било техники, което майсторите на дрехи от аба използвали за украсяване на части от костюмите, които изработвали. 

През 19 век, към тези костюми започнало да се носят пищно украсени терлици. Отделни занаятчии започнали да се занимават специално със създаване на дизайни  и изработването на терлиците. 

Редица селища в Смолянско имали шарачки, които били наемани най - вече да шарачат терлици за сватби и други специално случаи.

Традиционната българска кукла представлява уникална сувенирна фигурка, облечена в национална носия. Тези кукли са символ на богатата душевност на българския народ и израз на неговия бит и култура.

Масонството в България, известно още като Свободно зидарство, е посветителско общество, което споделя идеите и целите на световното масонство. Както в много други части на света, масонството в България е организирано в ложи - специфични обединения или братства, където се провеждат редовни срещи и обряди.

Историята на масонството в България започва с инициативата на Иван Ведър, който, след Освобождението на България, създава свободнозидарско общество в Русе.

В миналото, работилниците на бояджиите се намирали близо до гайтанджийските одаи, където се изработвал гайтанът – плетен вълнен шнур. В тези работилници бяха налице различни инструменти и уреди, необходими за производството.

През XIX век в село Топлеш, близо до Балканската планина, животновъдството играе ключова роля в заетостта на местните хора, наречени балканджии. Има изобилни горски пасища, вода и природни ливади, които подпомагат отглеждането на овце.

Шекерджийството в Габрово започва през втората половина на XIX век, когато Гаврил и Йонко, габровци, завърнали се от Букурещ, въвеждат занаята в града. Преди това сладоледът и локумът се внасят от Румъния и Цариград, а габровските домакини приготвят сладки от плодове у дома.

Българите са проявявали изключително умения в различни занаяти, които са допринесли за тяхната култура и идентичност. Един от тези занаяти включва изработката на амулети, рогчета и закопчалки от кост.