Историята на България е доста обширна. Тук сме се опитали да покажем по-важните моменти.
Владетели и личности
Исторически Обекти
Крепост Приста
Сексагинта Приста, известна още като Притурата, е древноримска крепост на местността на сегашния град Русе. Преводът на името й - "Пристанище на шестдесетте кораба" - подчертава военно-морския й характер.
Крепостта се издига върху руините на старотракийско селище, както свидетелства откриването на тракийска кана, датираща от II-I век пр.н.е. и съдържаща органични материи, предимно от домашни животни.
град Русе, II век пр.н.е. – VII век
Виж повече
Мезешка крепост
Мезешката крепост, известна още като Неузетикон или Неутзикон, е византийско укрепление, което е изградено през 11-12 век западно от село Мезек, община Свиленград. Разположена на издължена тераса в подножието на стръмно разклонение на североизточните Родопи, тя е била гранична стражева крепост, охраняваща територии между реките Марица и Арда.
Състоянието на крепостта днес е такова, че се запазва само част от стените, след като през 1900 г. части от нея са разрушени за използване на камъни за строеж на турски казарми в Свиленград.
Община Свиленград,северно от гръцката граница, XI–XII век
Виж повече
Пещера Козарника
Пещерата Козарника, известна още като Козарска пещера или Живанина дупка, се намира в Западна Стара планина, в България, в района на община Димово, област Видин, и има обща дължина от 210 метра.
Разположена в скалите на 2,2 километра западно-югозападно от село Гара Орешец, край пътя към Белоградчик, пещерата представлява интересен обект с археологическа и геоложка стойност. Отбивайки се от пътя, по стръмна пътека, по която се изкачва около 250 метра, постигаме входа на пещерата.
От 1996 г. започват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо.
Област Видин, 1984год.
Виж повечеВоенно дело
Битката при Бойчиновци
Битката при Бойчиновци е станала по времето на Септемврийското въстание, което е неукпешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (БКП) Целта на въстанието било свалянето на режима, установен след Деветоюнския преврат през същата година, известен като Демократически сговор. Сблъсъкът се е състоял на 25 септември 1923 година на гара Бойчиновци. На 24 септември, по заповед на Окръжния революционен комитет на БКП, главните сили на въстаниците се насочват към град Враца с намерението да го превземат.
Андроник III разгромява българската войска
Българската армия е разгромена в едно нощно сражение от силите на император Андроник III Палеолог. След като Пловдив беше превзет, цар Георги II Тертер изпрати български военни отряди към Одрин, които започнаха да опустошават околните крепости.
Младият император, който тогава се намираше в Димотика, разполагаше с голяма войска и реши да преследва българите.
Битка на Ножот
Битката на Ножот е най-големият и кървав сблъсък, воден от четниците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, през целия период на съществуването й след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Тя се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а информацията и разказите за нея се разпространяват по целия свят.
Прелюдия: След Илинденско-Преображенското въстание, сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват.
