Историята на България е доста обширна. Тук сме се опитали да покажем по-важните моменти.
Владетели и личности
Кан Бузан
Исторически Обекти
Дуранкулашки некропол
Дуранкулашкият неолитен и халколитен некропол е един от най-големите некрополи в Югоизточна Европа с разкрити 1200 гроба. Разположен в Добруджа, този археологически обект представлява значим източник на информация за погребалните практики, ритуалите и социалната структура на праисторическите общества в региона.
Некрополът се състои от няколко времеви периода, включително късен неолит (култура Хаманджия I-II), ранен енеолит (култура Хаманджия III—IV), късен енеолит (култура Варна), преход между енеолита и ранната бронзова епоха, антични и средновековни периоди. Некрополът е проучван през периода 1976—1990 г.
Област Добрич, от 4750 г. пр. Хр. до 2 в. пр. Хр
Виж повече
Ранновизантийска крепост "Акра"
През края на V век, по време на управлението на император Анастасий, на нос Акра бива изградена крепостна стена, обграждаща тесната южна част на носа. Тази крепост има ключова роля като защита на населението, населяващо територията на полуостров Свети Никола, която е част от землището на град Черноморец. През периода 2012-2013 г., екип от Националния исторически музей под ръководството на доц.
полуостров Свети Никола при град Черноморец, VI в.
Виж повече
Църква „Свети Четиридесет мъченици“
Църквата "Свети Четиридесет мъченици" във Велико Търново е исторически и архитектурен паметник от значение за България.Църквата е построена и стенописана по времето на българския цар Иван Асен II през XIII век. Тя е посветена на Светите Четиридесет мъченици и е свързана с победата на българите в Битката при Клокотница през 1230 г. Църквата е 3-апсидна правоъгълна сграда, която е силно разрушена през 1327 г. Възстановена и преустроена е през първата половина на XIV век.
град Велико Търново, 1230 г.
Виж повечеВоенно дело
Битката при Ришки проход
След българо-византийската битка край крепостта Маркели от 756 г., три години по-късно византийският император Константин V организира девет похода срещу българската държава. Целта на тези военни операции е подчиняване на българските територии.
Поражение при река Вардар
Поражение претърпява българската войска на цар Самуил в битката при р.Вардар.Двете армии се оказват от двете страни на реката,но тъй като тя е пълноводна, цар Самуил пренебрегва заплахата и не организира войските си за сражение. Ромеите намирал брол и нападат българите.
Битката при Чаталджа - IV
Битката при Чаталджа, състояла се в периода от 11 до 18 март 1913 година е четвъртата по ред и последна битка между български и османски войски, която се състои пред Чаталджа. При миналата битка там, българите запазват влас над Източна Тракия. На 11 март 1913 г., съвпадащо с щурма на Одринската крепост, българските войски предприемат атака с цел възвръщане на позициите, които били отстъпени в предходните месеци.
