Килимарство

Технологията за създаване на тъкани и килими е позната на българските земи още от древността, от V-V век пр.Хр. Според учените, тъкането на килими стартира през I век пр.Хр.

Най-старото сведение за текстилна килимена орнаментика в България се отнася от края на XI век. През епохата на Възраждането (XVIII - XIX век) килимарството в България достига своя разцвет. Градове като Габрово, Котел, Сливен, Чипровци, Самоков, Панагюрище и други стават известни като центрове на килимарството през този период. Най-значителните два килимарски центъра обаче са Котел и Чипровци, от които произлизат и техниките за производство на килими - котленска и чипровска.

Българските килими са двулицеви и се тъкат на вертикален стан. Съществуват два основни начина за образуване на фигури: при котленската техника, характерен елемент е образуването на ажури (бродерия) по контура на фигурата, докато при чипровската техника липсват ажурите. Килимите са произведени чрез тези техники разкриват различни уникални орнаменти и дизайни.

Сподели: