Дърворезба

Дърворезбата е изкуствена обработка на дървесина чрез изрязване (резбоване) на различни декоративни мотиви и изображения. Терминът също се отнася за самото произведение, което възниква след този творчески процес.
Този вид ръчна изработка е известен на хората още от неолита, когато за сечива се използвали остри кремъчни камъни. През началото на XIII век, дърворезбата претърпява развитие под влияние на италианската надгробна скулптура. В България, занаятът е известен още на древните славяни и по-късно търпи влияния от византийското, римското, мюсюлманското и руското резбарско изкуство. Неговият зенит настъпва през XVIII и XIX век, когато забелязваме нарастване на занаятчийството и архитектурата в България.
Дърворезбата се проявява в църковната архитектура - иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, както и в домашния живот - резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни и др. Характерни за дърворезбата са декоративни мотиви като фигурални композиции, плетеници, арабески, растителни мотиви като розетка, слънчоглед, лоза, дъбов лист, "дървото на живота" и животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.
Освен това, дърворезбата създава и църковна утвар - просфоници, напрестолни кръстове с миниатюрни изображения на библейски сцени и жития на светци. Най-богатите колекции от тези кръстове се срещат в Рилския манастир.
В съвременния технологичен свят, дърворезбата може да бъде произвеждана чрез машини с цифрово програмиране, които осигуряват по-голяма производителност и прецизност. Въпреки това, ръчната изработка продължава да съхранява своето място, като запазва традициите и предава уникалния характер на българската дърворезба. В периода на Българското възраждане се формират различни резбарски школи, като Дебърска, Банска, Самоковска, Тревненска и Калоферска резбарска школа. След Освобождението, дърворезбата е подложена на промени, насочвайки се към дребни форми като цигаретни и албумни кутии.

Сподели: