Иконопис
Иконопистът е ремеслен занаят, тясно свързан с православното християнство, където при създаването на изображенията се придържа към строгия канон. Българският иконопис е със значително влияние от византийското изкуство. През епохата на Възраждането (XVIII-XIX век) българският иконопис преживява значителен напредък.
През периода на петвековното османско владичество, иконопистът става неотделим част от механизма, чрез който българите съхраняват своето национално самосъзнание. Иконите често изобразяват български царе, с цел да не се забрави и поддържа духа на българите жив. До Възраждането, иконописците често са били духовни личности, но тази тенденция се променя след този период.
Някои от най-известните български иконописци включват Захари Зограф (1810 – 1853 г.) и неговия племенник Станислав Доспевски (1823 – 1878 г.), представители на Самоковската художествена школа. Техните творби остават значим принос към българската художествена традиция и се радват на признание в рамките на православния свят.