Звънчарство

Звънчарството не е подлагано на официална регламентация, което означава, че не е изисквало изпити или майсторски свидетелства. Началото на изработката на хлопки се свързва със създаването на първите т.нар. "траки" през ХХ век, които обаче не са били популярни поради лошата си репутация. Други видове хлопки включват "рогатите" и най-широко използваните "обли" хлопки. Занаятът се счита, че е възникнал благодарение на скотовъдството в планинските райони на България.

Хлопките са били прикрепвани към водачите на стадата и са служели за помощ в предотвратяването на загубата на животните. Освен това, те са използвани и за сигнализация, когато звънтяли, стадото се събирало, а ако станеше тихо, животните се разпръсквали. Хлопките с различни тоналности позволявали на стопаните да разпознават своите стада. Чановете също намирали приложение в облеклата на кукерите, тъй като българите вярват, че техният звън изгонва злите духове и привлича плодородие и благосъстояние през новата година.

Работилницата на майсторите била обширно пространство, пълно с различни инструменти като желязна ламарина, оджак с мях, маса за кроене на ламарина, ножици, железни калъпи "чаши" за студено изчукване, калъпи за горещо изчукване, наковални и йорсове, чукове и други. Процесът на изработка включва няколко стъпки - от срязване на ламарината по шаблон до студено и горещо изчукване, завързване, заковаване и приложване на финалните докосвания, като поставяне на езика и тестване на "гласа". Този занаят продължава да събужда носталгия и интерес сред българите, които се гордеят с многовековните си традиции.

Сподели: