Долни Дунав
През Първата българска държава, която съществувала от 681 г. до 1018 г., територията на Долния Дунав в България била от изключително стратегическо значение. Долният Дунав служел като естествена граница на юг и югоизток за българската държава и е играл важна роля в историческите и военни събития на този период.
Тракия
През Първата българска държава (681 г. - 1018 г.), територията на Тракия в България била от голямо значение. Тракия е разположена на юг от река Дунав и представлява значителна част от южните граници на държавата. В това време тя обхваща значителен дял от сегашните български земи, включително областите около градове като София, Пловдив и Стара Загора.
Македония
През Първата българска държава (681 г. - 1018 г.), територията на Македония в България е била една от важните области на държавата. Македония обхваща голяма част от сегашните северозападни и западни български земи, включително регионите около градове като Скопие, Битоля и Охрид.
Мизия
Мизия е наименованието, което римските автори използват за древната историческа област и провинция на южния бряг на река Дунав. Името на Мизия произлиза от тракийското племе "мизи". Тази област включва територии, които днес обхващат части от съвременните държави Румъния, България и Сърби.
Добруджа
Добруджа е исторически и географски регион в източната част на България, разположен на юг от река Дунав и на запад от Черно море. Прощта й е от 23000 кв. км. Този регион е богат на история и разнообразна култура, а в същото време представлява и важна геополитическа област. Териториите й се делят на Северна Добруджа, намираща се в Румъния, и Южна Добруджа - в Блъгария. В Южна Добруджа са областите Добрич и Силистра.
Мрака
Мрака е историко-географска област в днешна Западна България, обхващаща североизточните склонове на Конявската планина и Земенската планина. Обхваща и Радомирското поле.
Знеполе
Знеполе, или още Трънската котловина, е разположено в долината на река Ерма, между множество планини. По конкретно, на север граничи с планина Руй, планина Рудина и Знеполска Рудина планина; на юг - Люцкан планина, Боховска и Лешниковска. На изток граници са планините Стража и Ездимир. В нея се намира сегашния град Перник. Селища на територията на долината е имало още през Неолита. Склоновете около котловината са стръмни.
Поволжие
Поволжие идва от "По Волга" е територията, която се простира по дължината на река Волга. Днес, тя е част от Русия, но в миналото е била територия на Волжка България.
Полуостров Крим
Кримският полуостров, известен също като Крим, е географска област в северната част на Черно море, разположен на югозапад от Азовско море. Полуостровът се свързва с Източноевропейската равнина на север чрез тесния Перекопски провлак, който има ширина до 8 километра. На изток, Крим е отделен от Керченския проток, а на запад стесняващата се част образува Тарханкутския полуостров. Между Черно и Азовско море се намира още един полуостров - Керченският полуостров.
Отвъддунавска България
Отвъддунавска България е термин, използван в българската историография, който обозначава териториите под властта и контрола на Българската държава на север от река Дунав през средновековието. Тези земи включват части от днешната Румъния и Молдова, източна Унгария, Войводина от Сърбия и Буджак с Едисан в Украйна. Отвъддунавска България е притежавана и контролирана от Българската държава (с периодични прекъсвания) от нейното формално създаване през 681 г. до попадането под османска власт през 1422-1430 г. Тези територии на север от Дунав също са наричани така и от съвременните византийски историци.
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 г. и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г. Територията й е определена в Берлинския договор и граничи на изток с Черно море, на север по Стара планина, спуска се към река Тополница, преминава източно от Самоков и достига Черно море на север от Царево.Източна Румелия е османска провинция, която съчетава широко самоуправление с финансови задължения към Османската империя и липса на право на собствена външна политика. Управлението е уредено с Берлинския договор и Органическия устав. Главен управител (генерал-губернатор), назначен от Портата, управлява съвместно с Областното събрание, чийто членове са частично назначени, частично избрани от населението.Възниква съединително движение, включващо екзарх Йосиф и други, което се противопоставя на разделянето на българските земи. Масовото движение включва и борба за пълното българско управление и се сблъсква със съпротивата на гръцката и мюсюлманската общност. Напрежението води до въставания, като тези в района на Хасково и Айтос.
Загоре
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото име на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, която се намира на територията на сегашната България.
Името има български произход и буквално означава "зад планината". В миналото терминът "гора" е използван за планините, но по-късно той придобива сегашното си значение.
Областта е спомената за първи път на старогръцки език като Ζαγορια (преведено от старобългарското Загорїа) в източниците, описващи договора между император Юстиниан II Ринотмет и Тервел от 705 година, с който територията се отстъпва на България. Областта е била в различни периоди под властта на България и Византия през средновековието. През 13 и 14 век името "Загора" е използвано като синоним на областта около Търново, а по-късно е название на равнината на юг и изток от град Стара Загора. От този термин произлизат и имената на сегашните градове Стара Загора и Нова Загора.
Влашко
Влашкото княжество е било част от българската държава от основаването й след преселението на прабългарите през 681 година, водени от хан Аспарух, до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от българската държава.
През средата на 13 век, францисканският монах и пътешественик Вилхелм де Рубрук пише, че Влашкото княжество принадлежи на Асен, т.е. на българския цар Михаил II Асен.
Според византийски, български и унгарски извори, Влашкото княжество е било гранична военна област на българската държава през 12 век. В нея са назначавани князе или войводи, и няма цар или крал като монарси, както е при съседните независими държави.
От 1330 година, след победата в битката при Посада на Басараб I, Влашкото княжество става фактически самостоятелно, а през управлението на неговия син Йоан Никола Александър войвод, получава самодържавен статут. Впоследствие, областта изцяло зависи от Османската империя, претърпявайки няколко периода на независимост, но в крайна сметка бива включена в Османската империя.
Паристрион
Територията на Тема Паристрион, известна и като „Подунавие“, беше част от България по време на византийската власт. Тази област обхващаше територията между Дунав и Стара планина, което включва днешната Северна България. Темата Паристрион беше формирана след покоряването на Североизточна България от император Василий II Българоубиец, обикновено в началото на XI век. Управител на тази тема е назначен византиец, а центърът й става град Дръстър (днес Силистра). Темата Паристрион беше подложена на различни варварски нашествия, включително от узи, кумани и печенеги. Освободена е през 1185 година.
