Тракия
През Първата българска държава (681 - 1018 г.), територията на Тракия в България била от голямо значение. Тракия е разположена на юг от река Дунав и представлява значителна част от южните граници на държавата. В това време тя обхваща значителен дял от сегашните български земи, включително областите около градове като София, Пловдив и Стара Загора.
Още в древността Тракия била населена от тракийски племена като одриси, гети, беси и други.
Долни Дунав
През Първата българска държава, която съществувала (681 - 1018 г.) територията на Долния Дунав в България била от изключително стратегическо значение. Долният Дунав служел като естествена граница на юг и югоизток за българската държава и е играл важна роля в историческите и военни събития на този период.
След основаването на българската държава от хан Аспарух през 681 г. териториите на юг от Долния Дунав са завладени от българите след успешните им военни действия срещу Византия.
Мизия
Мизия е наименованието, което римските автори използват за древната историческа област и провинция на южния бряг на река Дунав. Името на Мизия произлиза от тракийското племе мизи. Тази област включва територии, които днес обхващат части от съвременните държави Румъния, България и Сърбия.
Още в дълбока древност, преди римското завладяване, земите на Мизия били населени от тракийски племена, сред които доминират мизи и трибали.
Добруджа
Добруджа е исторически и географски регион в източната част на България, разположен на юг от река Дунав и на запад от Черно море. Прощта й е около 23 000 кв. км.
Знеполе
Знеполе, или още Трънската котловина, е разположено в долината на река Ерма, между множество планини. По конкретно, на север граничи с планина Руй, планина Рудина и Знеполска Рудина планина; на юг - Люцкан планина, Боховска и Лешниковска. На изток граници са планините Стража и Ездимир.
Нишка
Нишка област, с център град Ниш, е историко-географски регион със силна връзка с българската държава. Още в началото на VII век под властта на хан Крум районът попада под български контрол и важността на Ниш се утвърждава като стратегически център. По времето на цар Симеон Велики и цар Калоян градът е част от територията, управлявана от българската държава.
През XII–XIII век Нишко е под властта на цар Иван Асен II.
Шоплук
Шоплук е историко-етнографска област, разположена в западната част на България, която носи в себе си дълбоки пластове от културното и историческото наследство на българския народ. Често описван като символ на непокорството, хумора и самобитността, Шоплукът обединява територии, които днес включват София, Перник, Драгоман, Годеч, Брезник, Кюстендил, както и части от Сърбия и Северна Македония.
Историята на Шоплука е неразривно свързана с тракийските племена, римската провинция Дакия Средиземноморска, а по-късно и с Първата и Втората българска държава. През османския период, регионът запазва сравнително висока степен на автономност поради планинския си характер и трудния достъп.
Панония
Панония е древна област, разположена в Централна Европа - приблизително на територията на днешна Унгария, източна Австрия, северна Хърватия, западна Сърбия и части от Словения. В продължение на векове тя е стратегически кръстопът между варварския свят и римската цивилизация, между латинския Запад и славянския и тюркски Изток.
Още през I век пр.н.е. римляните насочват вниманието си към този богат на ресурси и стратегически разположен регион.
Полуостров Крим
Кримският полуостров, известен също като Крим, е географска област в северната част на Черно море, разположен на югозапад от Азовско море. Полуостровът се свързва с Източноевропейската равнина на север чрез тесния Перекопски провлак, който има ширина до 8 километра. На изток, Крим е отделен от Керченския проток, а на запад стесняващата се част образува Тарханкутския полуостров.
Северен Кавказ
През VII век хан Кубрат успява да обедини множество прабългарски племена и основава Стара Велика България могъща държава, която се простира от районите около Северен Кавказ до земите между Черно и Каспийско море.
Кубрат управлява Стара Велика България до около 665 година, когато умира. След смъртта му държавата се разпада на няколко части, като част от прабългарските племена се заселват трайно в Северен Кавказ. Там те оставят дълготрайна следа и оказват влияние върху етническия и културен облик на региона.
Така Северен Кавказ се превръща в значима територия, свързана с ранната българска държавност и история, като място на заселване и политическа дейност на прабългарите след разпадането на Велика България.
Македония
През Първата българска държава (681 - 1018 г.), територията на Македония в България е била една от важните области на държавата. Македония обхваща голяма част от сегашните северозападни и западни български земи, включително регионите около градове като Скопие, Битоля и Охрид.
Още преди създаването на Първото българско царство, през втората половина на VII век, част от прабългарските племена, предвождани от хан Кубер, се установяват в района на днешна Македония. След бягството си от аварите в Панония, Кубер заема земите около Битоля, Прилеп и Скопие, като формира самостоятелна българска общност, известна като Куберова България.
Бесарабия
Бесарабия е историческа област, разположена между реките Прут и Днестър, днес част от Република Молдова и Южна Украйна, е едно от най-значимите огнища на българската диаспора извън етническите граници на България. От края на XVIII век регионът се превръща в убежище за хиляди българи, напуснали родината си в търсене на свобода, земя и ново начало.
След руско-турските войни от края на XVIII и началото на XIX век (особено войната от 1806 - 1812 г.), Руската империя окупира Бесарабия и активно насърчава заселването на православни славяни в региона. В резултат на османския натиск, разрушените икономики и несигурността в североизточните райони на Османската империя, хиляди български семейства от Добруджа, Лудогорието и североизточна Тракия се преселват отвъд Дунава.
С подписването на Букурещкия мирен договор, (1812 г.) Бесарабия официално преминава към Русия.
Буджак
Буджак представлява историко-географска област, разположена между реките Днестър и Дунав, и северното крайбрежие на Черно море. Днес тя се намира в рамките на днешна Украйна (Одеска област) и частично в Молдова, но през вековете тази територия има важно значение в историята на българския народ, особено по време на Първото и Второто българско царство, както и през епохата на османското владичество и българското Възраждане.
Първите известни български следи в Буджак водят началото си още от времето на хан Аспарух (VII век), който след създаването на Дунавска България през 681 г. разширява влиянието си на север и североизток.
Лерин
Лерин (днес известен като Флорина в Северна Гърция) е град с дълбоки исторически корени и особено значение за българската история, особено през Средновековието и по-късните епохи.
Територията около Лерин е населявана от древни тракийски племена, а по-късно влиза в сферата на римската империя. В ранното Средновековие, след разпадането на Римската империя, районът попада под контрол на Византийската империя.
През IX и X век, по времето на Първото българско царство, Лерин и околностите му са в постоянен фокус на българо-византийските войни. Цар Симеон Велики (893 - 927 г.) успява да разшири българските владения до този регион.
Воден
Воден, днес известен като град Едеса в Северна Гърция, е историческа територия с дълбоки корени, свързани с българската история и култура. Разположен в северозападната част на Егейска Македония, Воден е бил стратегически важен център, който многократно влиза в контакт и под влияние на българските владетели и държави.
Първите значими български следи в региона на Воден датират от времето на Първото българско царство (680 - 1018 г.). При управлението на княз Борис I ( 852 - 889 г.) и неговия син цар Симеон Велики (893 - 927 г.), българските граници се разширяват на юг и запад, включвайки части от Македония.
Преспа
Преспа е едно от най-значимите исторически и културни средища на България в края на първото българско царство, особено през епохата на цар Самуил (царувал 997 - 1014 г.). Тази област, разположена в днешните територии на Северна Македония, е била център на политическа власт, култура и религия в западната част на българската държава.
Преспа се намира в западната част на Балканския полуостров, в долината между планините Якупица и Шар планина. Този регион, богат на природни ресурси и стратегически важен за контрол над пътищата към Адриатическо море и Централна Европа, е бил изключително ценен за българските владетели.
След смъртта на цар Петър I (927 г.), българската държава постепенно губи влияние на изток, а в западните територии нараства значението на владетелите от рода на комит Василий, а по-късно и на цар Самуил.
Охридско
Охридско е ключова област, разположена около днешния град Охрид и Охридското езеро, на границата между съвременна Северна Македония и Албания. През Средновековието този регион се утвърждава като един от най-важните политически, военни и духовни центрове на българската държавност, особено в края на X и началото на XI век.
Охрид и околността му са населявани още от древността. През I хилядолетие пр.н.е.
Костурско
Костурско (днешният регион около град Кастория в Северозападна Гърция) заема специално място в българската история и културна памет. Въпреки днешната си политическа принадлежност, Костурско столетия наред е било неразделна част от българското етническо, езиково и духовно пространство.
През X век, по време на цар Самуил (997–1014 г.), Костурско е включено в територията на Първото българско царство. След византийското завоевание през 1018 г.
Солунска
Солунската област, разположена в северната част на Егейска Македония около днешния град Солун (гръцки Тесалоники), е играла ключова роля във военните стремежи на българската държава от времето на Първото българско царство.
Още при хан Крум (803 - 814г.), българската армия достига до стените на Солун, като част от мащабните офанзиви срещу Византия в началото на IX век. През 904 г. при цар Симеон Велики (893-927г.), градът отново е под заплаха от българска страна.
Кутмичевица
Кутмичевица е историческа област с изключително важно значение за развитието на българската култура, образование и църковна организация през IX и X век. Разположена в югозападната част на Първото българско царство, тя обхваща територии на днешна Югозападна Македония и части от Албания и Северозападна Гърция. Именно тук, при управлението на княз Борис I (852 - 889 г.) и по-късно на цар Симеон Велики (893 - 927 г.), Кутмичевица се утвърждава като един от духовните и културни стълбове на българската държава.
След покръстването на българския народ през 864 г.
