Долни Дунав
През Първата българска държава, която съществувала (681 - 1018 г.) територията на Долния Дунав в България била от изключително стратегическо значение. Долният Дунав служел като естествена граница на юг и югоизток за българската държава и е играл важна роля в историческите и военни събития на този период.
След основаването на българската държава от хан Аспарух през 681 г. териториите на юг от Долния Дунав са завладени от българите след успешните им военни действия срещу Византия.
Тракия
През Първата българска държава (681 - 1018 г.), територията на Тракия в България била от голямо значение. Тракия е разположена на юг от река Дунав и представлява значителна част от южните граници на държавата. В това време тя обхваща значителен дял от сегашните български земи, включително областите около градове като София, Пловдив и Стара Загора.
Още в древността Тракия била населена от тракийски племена като одриси, гети, беси и други.
Мизия
Мизия е наименованието, което римските автори използват за древната историческа област и провинция на южния бряг на река Дунав. Името на Мизия произлиза от тракийското племе мизи. Тази област включва територии, които днес обхващат части от съвременните държави Румъния, България и Сърбия.
Още в дълбока древност, преди римското завладяване, земите на Мизия били населени от тракийски племена, сред които доминират мизи и трибали.
Добруджа
Добруджа е исторически и географски регион в източната част на България, разположен на юг от река Дунав и на запад от Черно море. Прощта й е около 23 000 кв. км.
Знеполе
Знеполе, или още Трънската котловина, е разположено в долината на река Ерма, между множество планини. По конкретно, на север граничи с планина Руй, планина Рудина и Знеполска Рудина планина; на юг - Люцкан планина, Боховска и Лешниковска. На изток граници са планините Стража и Ездимир.
Панония
Панония е древна област, разположена в Централна Европа - приблизително на територията на днешна Унгария, източна Австрия, северна Хърватия, западна Сърбия и части от Словения. В продължение на векове тя е стратегически кръстопът между варварския свят и римската цивилизация, между латинския Запад и славянския и тюркски Изток.
Още през I век пр.н.е. римляните насочват вниманието си към този богат на ресурси и стратегически разположен регион.
Шоплук
Шоплук е историко-етнографска област, разположена в западната част на България, която носи в себе си дълбоки пластове от културното и историческото наследство на българския народ. Често описван като символ на непокорството, хумора и самобитността, Шоплукът обединява територии, които днес включват София, Перник, Драгоман, Годеч, Брезник, Кюстендил, както и части от Сърбия и Северна Македония.
Историята на Шоплука е неразривно свързана с тракийските племена, римската провинция Дакия Средиземноморска, а по-късно и с Първата и Втората българска държава. През османския период, регионът запазва сравнително висока степен на автономност поради планинския си характер и трудния достъп.
Нишка
Нишка област, с център град Ниш, е историко-географски регион със силна връзка с българската държава. Още в началото на VII век под властта на хан Крум районът попада под български контрол и важността на Ниш се утвърждава като стратегически център. По времето на цар Симеон Велики и цар Калоян градът е част от територията, управлявана от българската държава.
През XII–XIII век Нишко е под властта на цар Иван Асен II.
Полуостров Крим
Кримският полуостров, известен също като Крим, е географска област в северната част на Черно море, разположен на югозапад от Азовско море. Полуостровът се свързва с Източноевропейската равнина на север чрез тесния Перекопски провлак, който има ширина до 8 километра. На изток, Крим е отделен от Керченския проток, а на запад стесняващата се част образува Тарханкутския полуостров.
Северен Кавказ
През VII век хан Кубрат успява да обедини множество прабългарски племена и основава Стара Велика България могъща държава, която се простира от районите около Северен Кавказ до земите между Черно и Каспийско море.
Кубрат управлява Стара Велика България до около 665 година, когато умира. След смъртта му държавата се разпада на няколко части, като част от прабългарските племена се заселват трайно в Северен Кавказ. Там те оставят дълготрайна следа и оказват влияние върху етническия и културен облик на региона.
Така Северен Кавказ се превръща в значима територия, свързана с ранната българска държавност и история, като място на заселване и политическа дейност на прабългарите след разпадането на Велика България.
Македония
През Първата българска държава (681 - 1018 г.), територията на Македония в България е била една от важните области на държавата. Македония обхваща голяма част от сегашните северозападни и западни български земи, включително регионите около градове като Скопие, Битоля и Охрид.
Още преди създаването на Първото българско царство, през втората половина на VII век, част от прабългарските племена, предвождани от хан Кубер, се установяват в района на днешна Македония. След бягството си от аварите в Панония, Кубер заема земите около Битоля, Прилеп и Скопие, като формира самостоятелна българска общност, известна като Куберова България.
Отвъддунавска България
Отвъддунавска България е термин, използван в българската историография, който обозначава териториите под властта и контрола на Българската държава на север от река Дунав през средновековието. Тези земи включват части от днешната Румъния и Молдова, източна Унгария, Войводина от Сърбия и Буджак с Едисан в Украйна. Отвъддунавска България е притежавана и контролирана от Българската държава (с периодични прекъсвания) от нейното формално създаване през 681 г.
Загоре
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото име на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, която се намира на територията на сегашната България.
Името има български произход и буквално означава "зад планината". В миналото терминът "гора" е използван за планините, но по-късно той придобива сегашното си значение.
Областта е спомената за първи път на старогръцки език като Ζαγορια (преведено от старобългарското Загорїа) в източниците, описващи договора между император Юстиниан II Ринотмет и Тервел от 705 година, с който територията се отстъпва на България. Областта е била в различни периоди под властта на България и Византия през средновековието.
Влашко
Влашкото княжество е било част от българската държава от основаването й след преселението на прабългарите през 681 година, водени от хан Аспарух, до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от българската държава.
През средата на 13 век, францисканският монах и пътешественик Вилхелм де Рубрук пише, че Влашкото княжество принадлежи на Асен, т.е. на българския цар Михаил II Асен.
Според византийски, български и унгарски извори, Влашкото княжество е било гранична военна област на българската държава през 12 век.
Тимошко
Тимошко, известно още като Тимошка област, е историко-географски и етнографски район, който се простира от двете страни на река Тимок - естествената граница между днешна България и Сърбия. Въпреки че част от Тимошко днес попада в територията на Сърбия, областта остава силно свързана с българската история, език и култура.
Регионът включва земите около притоците на река Тимок - Бели, Черни и Свърлишки Тимок и стига чак до вливането й в Дунав край град Неготин. В миналото тук са живели тракийски и дакски племена, а по-късно, през римската епоха, районът е влизал в състава на провинция Мизия.
Браничево
Браничево е историческа област, разположена в долното поречие на река Велика Морава, до вливането й в Дунав, в днешна Източна Сърбия. През Средновековието Браничево има ключово значение за българските държави, като служи както за укрепен отбранителен център, така и за изходна точка при военни действия в региона.
В късната античност районът около Браничево попада в границите на римската провинция Мизия, по-късно преминава в състава на Византия. През IX век, по време на управлението на хан Пресиян и неговия наследник княз Борис I, Браничево е присъединено към Първото българско царство.
Срем
Срем е исторически регион, разположен на територията на днешна Сърбия, известен като Сремска област. През различни периоди от Средновековието тази територия е била обект на влияние и контрол от различни държавни образувания, сред които и Първото българско царство. По време на управлението на българските владетели княз Борис I и цар Симеон Велики, Срем е бил под българска власт.
Срем е разположен между реките Сава и Дунав, което му придава стратегическо значение.
Морава
Морава е регион, разположен по долината на река Велика Морава - най-голямата река, протичаща изцяло на територията на днешна Сърбия. През Средновековието този регион заема ключово място в битките за влияние между България и Византия, по времето на цар Симеон Велики и по-късно на цар Самуил, е важна част от българските територии и военна опора в западната част на царството.
При управлението на Симеон I (893–927г.), България достига своя териториален възход. След успешните войни срещу Византия, българската държава се разпростира от Адриатика до Черно море и от Карпатите до Егейско море.
Солунска
Солунската област, разположена в северната част на Егейска Македония около днешния град Солун (гръцки Тесалоники), е играла ключова роля във военните стремежи на българската държава от времето на Първото българско царство.
Още при хан Крум (803 - 814г.), българската армия достига до стените на Солун, като част от мащабните офанзиви срещу Византия в началото на IX век. През 904 г. при цар Симеон Велики (893-927г.), градът отново е под заплаха от българска страна.
Костурско
Костурско (днешният регион около град Кастория в Северозападна Гърция) заема специално място в българската история и културна памет. Въпреки днешната си политическа принадлежност, Костурско столетия наред е било неразделна част от българското етническо, езиково и духовно пространство.
През X век, по време на цар Самуил (997–1014 г.), Костурско е включено в територията на Първото българско царство. След византийското завоевание през 1018 г.
