Казаслък
Казаслъкът, като художествен занаят, играе изключително важна роля в стопанския живот на града Трявна, заедно с резбарството и иконописа. Името на този занаят произхожда от турската дума "казаз," което означава "обработвач на сурова коприна." Предполага се, че занаятът е внесен в Трявна в края на XVII век от фамилията Кросневци, които са учили занаята в Одрин. С течение на времето, турската дума "казаз" се е променила на "казас," откъдето идват наименованията "казаси" и "казаслък."
Казасите в Трявна са се специализирали в ръчната изработка на различни украси, наречени "такъми" или прибори за коне, както и подвръзки с пискюли за чорбаджийските потури и гайтанени обшивки за традиционното българско облекло. Те също така са изработвали пискюли за фесове, колани за жени, кордони за часовници, екселбанти и колани за офицери, стражари и други. За изработването на тези уникални изделия, казасите използвали мека бяла вълна, предимно от добруджанско или карнобатско произход. За по-тънките плетива или тъкани са използвали ленени, памучни или копринени прежди. Самите казаси били отговорни за подбора на вълната, коприната и ленът, както и за боядисването им с трайни растителни бои, приготвяни съвместно със зографите. След няколко пъти пране и изсушаване на слънце, за да се уверят в трайността на цветовете, те пристъпвали към самото изработване на изделията. Сред тях имало изкусни бояджии, сред които са се отличили представителите на рода Кросневски, като Никола Ц. Донина.
Важно условие за развитието на казаслъка в Трявна било наличието на два основни суровинни компонента - вълна и коприна. През 1860 г., около 60 семейства в Трявна са се съживлявали чрез този занаят. Той, подобно на иконописа, зает работна ръка от 6 до 80 годишна възраст, което е играло съществена роля в икономическия живот на населението. Въпреки този успех, към края на века, пазарът на тревненските казаси постепенно замира.
Въпреки че казаслъкът е останал в миналото, неговото културно наследство продължава да живее в музейните експозиции. Най-богатата и автентична сбирка се пази в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, където посетителите могат да видят фини ръчно изработени украшения и текстилни изделия от копринени и вълнени нишки. Изделията илюстрират високо развитото майсторство на тревненските занаятчии и представят целия процес – от подбора и боядисването на суровините до финалната изработка.
Отделни експонати се намират и в Национален етнографски музей при БАН и Регионален етнографски музей – Пловдив, където са включени в по-общи изложби, посветени на традиционните български занаяти. Макар днес да е почти забравен, този занаят остава ярък белег от възрожденската културна идентичност и свидетелство за усета към красотата, с който са живели и творили старите майстори.
Сподели:
