Бояджийство

В миналото, работилниците на бояджиите се намирали близо до гайтанджийските одаи, където се изработвал гайтанът – плетен вълнен шнур. В тези работилници бяха налице различни инструменти и уреди, необходими за производството. Там се срещаха пишкюн (полица, лавица), където се свиваше гайтана, казан на огнище и друг по-малък, открито огнище с напречна желязна пръчка за пърлене, кепче или кратуна, бакърени менци, дървени бъркачки, дървена бухалка и дървени върлини за сушене на гайтана.
Габровци поддържаха широки търговски връзки с градове като Цариград, Брашов, Виена и Букурещ през XVIII и XIX век, което допринася за пренасянето в Габрово на разнообразни багрилни материали за боядисване на гайтана. Въпреки това, особено в селските райони, продължава дълго време традицията използване на природни багрила. Например, смрадлика, кори и листа от осен и зрял плод на бъз се използвали за черно боядисване, листа от глави на червен лук за "лучен цвят", листа от дюля или праскова за жълт цвят, млади орехови листа и корени от коприва за зелен, орехова шушлопина и орехови листа за кафяв, синило и морава боя за "бонджук" или тъмносин. Бояджиите са успешни в създаването на до 12 различни цвята. Бояджийната, изградена през 1964 г. в музей "Етър", представлява реплика на работилница от 1870 г., принадлежаща на Иван Калпазанов, който през 1882 г. отваря първата вълнено-предачна фабрика в Габрово.

Сподели: