Розоварство

През вековете едно от отличителните неща, които славят България, е маслодайната роза, известна също като казанлъшка роза. Тази роза, с ботаническото наименование Rosa damascena, е била внесена на Балканския полуостров още през XII век от околностите на Дамаск. Процесът на обработка на розата в България е зает от технология, заемана от източните страни, като Персия и Индия.

Производителите в България постепенно увеличават количеството и подобряват качеството на продукта, използвайки техника на двойна дестилация и подобрени съоръжения. Това води до популяризиране на българското розово масло на международния пазар още през XIII век.

Основната технологична база на розоварството до началото на ХХ век са розоварните с малки казанчета, наречени гюлапхани. Многократната редестилация се извършва в аламбици - медни казани с вместимост около 120 литра, групирани в дестилационни инсталации, наречени гюлпана. С развитието на технологията през модернизацията, се преминава към пароотделяне, използвайки парни дистилационни казани. През 1935 г. вече функционират 100 частни и кооперативни розоварни инсталации.

През ХII и началото на ХIII век розоварството става основен източник на доходи за населението в някои от Подбалканските котловини, благодарение на благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза.

Сподели: