Трето българско царство

Третото българско царство поставя своето формално начало с освобождаването на българските земи от Османско владичество и подписването на Санстефанския мирен договор, подписан на 03 март 1878 г. Началото на военните действия за освобождаване на България се поставят с Априлското въстание, избухнало през 1876 г. То е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че завършва с неуспех, въстанието показва връх на българското самосъзнание за национално освобождение. Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. е последният етап от военни действия за освобождаване на териториите на Балканския полуостров от Османска власт. Сред тези територии са и българските земи. Подписването на Санстефанския мирен договор води до признаването българската държава, чиито територии обхващат земите от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Бяло море. Извън границите на Бъглария остават територии, като областта около Ниш и Северна Добруджа до устието на р. Дунав, които са дадени съответно на Сърбия и Румъния. Нарастващата руска мощ на Балканите кара Великите сили да преразгледат Санстефанския мирен договор и след провеждането на Берлинския конгрес се подписва нов договор Берлински, който устаноява новите територии на българската държава. Териториалните промени обособяват Мизия и Софийското поле във васално на Османската империя Княжество България. Под османска власт остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив. Македония и Одринска Тракия също остават част от Османската империя. Подписването на Берлинския договор На 16 април 1879 г. е свикано Първото Учредително Народно събрание, свикано във Велико Търново и е приета Търновската конституция. Тя бележи и възкресението на Българската държава. Законодателната власт е съсредоточена в ръцете на княза и Народното събрание. Усилията на княз Александър I Батенберг (1879-1886) и двете основни полтически направления, които се оформили в България (либерали и консерватори) са насочени за възстановяването на границите на България от Санстефанския мирен договор. Либералите насочвали своите усилия да получат тази помощ от Русия, докато консерваторите, заедно с княза разчитали на Запада. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В следващите години България продължава борбата си за завоюване на пълна независимост. През 1886 г. е извършен преврат срещу княз Александър I Батенберг от група военни, подкрепени от Русия. Въпреки опитите на Стефан Стамболов да върне князът на престола, опитите са неуспешни и се назначава регентски съвет начело със Стамболов. Той управлява страната до избирането на нов княз – Фердинанд I Сакскобургготски, избран за княз на България от Третото Велико Народно събрание през 1887 г. Той управлява до 1908 г., когато е обявена независимкостта и той става цар на българите.

Сподели: