Предистория

Самият термин "предистория" се използва за да се назовават всички етапи на развитние на човечеството до преди създаването на писмеността. Той влиза в употреба пред 19 век. С тази дума, ние назоваваме и историческия период, който датира от началото на съществуването на нашата вселена, което за в момента се предполага, че е било предси 14 милиарда години до преди създаването на тракийската общност по нашите земи. Още по - конкретно обаче, той може дасе разгледа с границите от първия пещерен човек до траките, които имали собствена писменост. 

Предисторията се дели на няколко епохи, всеки от които е пряко свързан с развитието на човешкото общество - каменната епоха, медна епоха, бронзова епоха, желязна епоха. Каменната епоха се дели на следните периоди :

-  палеолит, през който се появяват и виреят най - древните видове хора, докато нашия вид "хомосапиетн" не остава единственият съществуващ;

- мезолит - свързва се с края на последния ледников период и развитието на технологии за създаване на каменни орежия и вещи;

- неолит - през него се създвава земеделието като концепция и практика, започва да се използва глината като материал.

В България, най-дълбоките следи на човешката цивилизация се проследяват до ранната древност. Археологическите находки от 1996 година разкриват, че в пещера "Козарника" близо до Белоградчик имало древна култура от среднатга фаза на палеолита. Откритите инструменти там датират от преди 45 000 години. Най мажното откритие там обаче, се намира по най долните каменни пластове в пещерата. Според изследвания те датират от преди 1,4 милиона години и там са намерени останки от представители на рода "хомо", предполага се че са били от вида "хомоеректус", предполагаеми предшественици на нашите предшественици. Ако тези останки биват презнати, то това ще са най - старото доказателство за наличието на човекоподобни хора в Европа. Други ранни следи от човешко присъствие, които датират от периода на палеолита, са открити в пещерата "Бачо Киро", разположена близо до Дряновския манастир от около 43 000 - 36 000 години преди нашата ера.

В територията на България са открити множество селищни и надгробни могили, датиращи от по - късната преистория. Сред тях се издига пазарджишката селищна могила "Юнаците", която е призната за най-стария град в Европа. Те включват останките от над 30 селища. Тези селища са били на мястото едно след друго във времето в период на около 6000 години. 

Забележителна е и Карановска селищна могила близо до Нова Загора, където е открит кръгъл печат с древен шрифт, свидетелстващ за първите стъпки в писмеността, според археолозите. Могилата "Провадия" (солницата) е свързана с добива на сол през късния неолит, който допринася за голям просперитет и търговски обмен.

Друго праисторическото селище е откритото на остров Дуранкулак. Там биват намерени следи от неолитно-халколитната култура. Там са открити най-големия праисторически некропол в света и най-старата каменна архитектура в континентална Европа. В последната фаза на развитие на тази висока култура се откриват следи край черноморския град Варна. Там, в халколитен некропол, археолозите откриват най-старото обработено злато в света, което е датирано около 4400 - 4200 година Преди Христа.

Сподели: