Пчеларство

В България пчеларството е древна традиция, простираща се във всички области на страната. Исторически данни свидетелстват, че това занимание е присъствало още преди основаването на българската държава през 681 година. Славянските племена в ранната история на региона събирали мед от питите на дивите пчели, преди да научат да ги отглеждат в специални кошери.

При населването на Балканския полуостров от българите, предводени от хан Аспарух, те донесли със себе си и своите умения в областта на пчеларството. Този период в историята на страната е бележен с голямо производство на пчелен восък и мед. Технологията за отглеждане на пчелни семейства в началото на XX век не се различава значително от съвременната, въпреки че приспособленията са по-модерни и подобрени.

Началните форми на кошерите имали конусовидна форма, известни като кошерища, тръвни, павит, наречени така поради използването на различни растения за изплитането им. В различни региони са използвани лозови или върбови пръчки. След изработването на кошера, той бил обмазван отвън и отвътре със специална смес, включваща глина, слама, оборски тор и пепел от огнището. Този процес удължавал живота на кошера и го предпазвал от влиянието на атмосферните условия.

За да защитят пчелите от високи или ниски температури, пчеларите поставяли "качулки" или "кафтани", изработени от слама върху кошерите. В Североизточна България е използван и друг вид пчелно жилище, наречено "стубло". Това представлявало кухи дънери с височина около 50 сантиметра, покрити отгоре с дъски и керемиди.

Сподели: