Мутафчийство
Период:
Първо българско царство
Мутафчийството е занаят, при който майсторите изработват разнообразни изделия от козинява прежда, включително торби, чували, дисаги и черги.
През средата на XIX век, мутафчийството достига висок степен на развитие в България. Преди Освобождението от османско владичество, този занаят е популярен във всички по-големи селища. Особено процъфтява в Панагюрище, където около 200 мутафчийници събрани около 1000 майстори, калфи и чираци, представляват едни от най-значимите специалисти в този занаят. Други регионални центрове за мутафчийство включват Велико Търново, Трявна, Казанлък, Стара Загора, Дупница, Самоков и др.