Битка при Нова Загора
Битката при Нова Загора е част от руските усилия за пречупване на преминаването на Централната османска армия през проходите в Източна Стара Планина и за разбиване на османските сили в четириъгълника. Тази битка, която се провежда на 18/30 юли 1877 г., има стратегическо значение за развитието на военните операции в Южна България по време на Руско-турската война (1877-1878).
На 17/29 юли османският гарнизон в Нова Загора, воден от Реуф паша, напуска града с основните си сили, за да се съедини с Централната османска армия и да се включи в битката при Стара Загора.
Битка при Джуранли
Битката при Джуранли е представител на маневрената военна тактика, която руските военачалници използват срещу османските сили по време на Руско-турската война през 1877-1878 година. Тя е част от усилията на Предния руски отряд да дезорганизира и отслаби Новозагорския османски гарнизон, като същевременно предотврати неговото съединение с Централната османска армия.
След като османският гарнизон напуска Нова Загора на 17 юли с цел да се присъедини към Централната османска армия, руските войски под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко ги преследват.
Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой
Битката при Кашъкбаир и Карахасанкьой представлява началото на османското настъпление на Източния фронт в Руско-турската война през 1877-1878 година. Тя се характеризира с ожесточени боеве и значителни загуби от двете страни.
Първият етап от битката се провежда при височините Кашъкбаир, където османските сили, водени от Хасан паша, атакуват и превземат позиции, защитавани от руски войски.
Битка при Правец
Битката при Правец се провежда във важен момент от Руско-турската война (1877-1878) и е част от операцията на Западния Руски отряд за отхвърляне на Орханийската османска армия от Орханийското поле.
В началото на ноември 1877 г. Орханийската османска армия, под командването на Мехмед Али паша, е длъжна да подпомогне освобождаването на армията на Осман паша в Плевен.
Битка при Долна Митрополия
Битката при Долна Митрополия е емблематичен етап от Обсадата на Плевен, която се явява кръстопът в хода на Руско-турската война (1877 – 1878) и има огромно значение за изхода на войната и за освобождението на България.
След три неуспешни атаки на Плевен, руското командване решава да блокира града напълно и да принуди Осман паша и Западната турска армия към предаване. Генерал Едуард Тотлебен, поставен за командир на руските сили при Плевен, осъществява блокадата, като изгражда система от укрепления и окопи около града.
Битката при Долна Митрополия е важен елемент от тази обсада.
Битка при Ташкесен
Битката при Ташкесен е съществен етап от стратегическото изтласкване на Орханийската османска армия от Арабаконашката позиция по време на зимното преминаване на Западния руски отряд на Гурко през Стара планина по време на Руско-турската война (1877–1878).
Операционната обстановка предизвиква създаването на заслон със силите на 8 табора, 3 ескадрона и 7 оръдия при село Ташкесен, с цел осигуряване на пътя за отстъплението на Орханийската армия. Руските сили под командването на генерал-лейтенант Гурко обаче успяват да пробият отбраната на османците.
В битката при Ташкесен силите на Западния руски отряд атакуват с организирано нападение на ключовата височина и редутите на север от селото.
Преминаване на Троянския отряд
През декември 1877 година Троянският отряд, под ръководството на генерал-лейтенант Павел Карцов, получава заповед да премине през Троянския проход на Стара планина към 24-ти декември. Целта е да предприеме този рискован маневър в условията на сурова зима, като демонстрира енергия и сила.
Отрядът се състои от различни части, като 9-и и 10-и пехотни полци, сапьорен батальон, казашки полци и артилерийска бригада.
Битката за Шипченския проход
След тежките боеве в Южна България руското командване взема решение за изтегляне и организиране на отбрана на Шипченския проход. За тази цел са определени Тридесет и шести пехотен орловски полк, Тридесет и пети пехотен брянски полк, Първа, Втора, Четвърта и Пета опълченски дружини.
Битка при Пелишат – Згалево
Битката при Пелишат – Згалево е опит на турската армия да извърши контранастъпление при Плевен, с цел да привлече руското внимание и да отвлече военните усилия от предстоящите действия при Ловеч. Събитието се развива по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
След пораженията на руската армия при втория щурм на Плевен и при Стара Загора, турското командване придобива инициативата.
Битка при Пазарджик
Битката при Пазарджик е опит на османското командване да забави настъплението на руските сили по направлението Пазарджик-Пловдив-Одрин, след като София и Шейново са освободени. Османските сили, съставени от остатъците на гарнизоните на София и Самоков, под командването на Сюлейман паша, са разположени в града и са около 20 табора.
Руските сили, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, бързо насочват нападението си към Пазарджик.
Клане в Ески Джумая
Клането в Ески Джумая е ужасно събитие от българската история, което е настъпило дни преди Освобождението на града от османско владичество. На 27 януари 1878 година, с настъпването на руската армия, турците и черкезите, водени от Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, започват да изселват българското население, което се е събрало в града и околните села.
Мнозина от българите са били избити по пътя към Шумен, като нападенията са били безмилостни и включвали убийства, кланета, изнасилвания и други безчинства.
Битка при Химитлийския проход
Битката при Химитлийския проход е ключово сражение, включено в действията на Дясната колона по време на преминаването на Южния руски отряд през Стара планина по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
На 24 декември 1878 г. започва преминаването на Южния отряд през Стара планина.
Битка при Пловдив (1878)
Битката при Пловдив е част от Руско-турската война, която се провежда през 1877-1878 година. Основната цел на османското командване бе да забави руското настъпление към Одрин, след като руските сили освободиха София и претърпяха поражение при село Шейново.
През януари 1878 година, руската колона, съставена от 71 000 офицери и войници и 318 оръдия, се движи от София към Пазарджик, Пловдив и Одрин.
Битка при Харманли
Битката при Харманли представлява едно от действията на авангарда на Южния отряд по време на Руско-турската война (1877-1878). След поражението на останалите османски сили в битката при Пловдив, разпокъсаните части на Сюлейман паша и значителни групи турски бежанци се оттеглят през Родопите и по долината на река Марица.
На 4 и 5 януари, разузнавателен ескадрон, изпратен от генерал-майор Александър Струков, установява голям обоз от турски бежанци и разпокъсани подразделения на османската армия, които се движат към град Харманли.
Битка при Дермендере, Караагач и Белащица
Битката при Дермендере, Караагач и Белащица е от ключово значение за разгрома на остатъчната групировка на Сюлейман паша в Тракия по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
На 3 януари 1878 г., Сюлейман паша изтегля част от сили от района на Пловдив и ги пренасочва към Станимака, планирайки оттеглянето през Родопите по долината на река Чая. Главните сили се задържат в село Дермендере.
Генерал-лейтенант Йосиф Гурко насочва основните сили на Западния отряд, водени от генерал-лейтенант Павел Шувалов, срещу село Дермендере.
Бреговският инцидент
Бреговският инцидент, още наричан Бреговската криза или Бреговския въпрос, е инцидентна битка, слручила се между Кралство Сърбия и Княжество България, довело до трайно влошаване на взаимоотношенията между Сърбия и България. То е свързано с неразбирателството на двете страни към коя ще са земите около река Тимок.Тя се явява естествена граница между двете държавни.
Битката за Пирот
След победата при Сливница българската армия преминава в контранастъпление, което скоро я отвежда до подстъпите към Пирот. Там сръбската Нишавска армия се е разположила за отбрана по височините източно от града.
Битката за Видин
В навечерието на Сръбско-българската война е създадено формирование за отбраната на Северозападна България, наречено Северен отряд. За навпизане в северозападните български земи сръбското командване определя Тимошката армия.
Битката при Сливница
Веднага след началото на Сръбско-българската война в района на Сливница е изградена отбранителна позиция. Битката там започва на 5 ноември при над двукратно превъзходство в сили и средства на сръбската страна.
Бой при Брезник
Битката при Брезник, която се състоя на 6 ноември 1885 година, е важно сражение по време на Сръбско-българската война. Тази битка завършва с поражението на българския Радомирски отряд от сръбската Моравска дивизия.
