Войвода Ильо
Илия Марков Попгеоргиев, известен като Ильо войвода, Кара Илия, Дядо Ильо Малешевски или Малешевец, беше български хайдутин и революционер, роден през 1805 г. в малешевското градче Берово, тогава в Османската империя. Дядо му, поп Георги, загива като предводител на чета в сражение с башибозук от турците при село Пастух. Израства в мургав и едър мъж, поради което турците го наричат Кара Илия, или Черния Илия. През 1830 – 1838 г. прекарва години в родното си село и посещава Рилския манастир, където е назначен за пазач.
През 1838 г. се жени и се връща в Берово. През 1850 г. след скарване с турския байрактар, Ильо решава да отмъсти и убива турчина, след което образува своя чета. През следващите години четата му става известна в Малешевско, Пиянец и Осогово. През Кримската война (1853 – 1856) четата му нараства до 70 души. През 1856 г. след Хатихумаюна, скопският паша праща мюдюра да го уговори да се върне към мирен живот. По съвет на митрополит Авксентий Кюстендилски, Ильо получава тържествено опрощение и се завръща в Берово. Обаче, след откриване на заговор на местни турци за убийството му, Ильо войвода избива заговорниците и пак прибягва в планината.
През 1859 г. турците разграбват и разрушават къщата му. Жена му Цона и децата им са докарани в Кюстендил и държани под контрол. През този период тежкото му положение се привлича вниманието на Даскал Дамаскин, който пише писмо-молба за помощ до Найден Геров.
През 1860 г., след преследване от турците, Ильо войвода прехвърля четата си в Сърбия и през 1861 г. участва в Първата българска легия. Там става помощник на Георги Раковски при военната подготовка на легионерите. Проявява изключителна храброст при щурмуването на Кале мегдан и командва батальона на легията.
Избухването на Руско-турската война през 1877 г. намеря Ильо войвода в болница, неоздравял от раните си. Той напуска болницата и отива в Свищов, където се включва в руската войска. Заради своите заслуги, руското командване го назначава за капитан и го поставя като командир на опълченска чета. Води четата в Ловешко в турския тил, а по време на преминаването на Балкана участва в Западния отряд на генерал Йосиф Гурко.
След Освобождението на София, Ильо Марков става командир на всички сборни доброволчески чети и е включен в отряда на Юрий Задерновски, началник дивизион на 4-ти улановски харковски полк. Ильо войвода играе ключова роля при освобождението на градовете Радомир и Дупница. През януари 1878 г., след разрешение, той направлява четата си към Кюстендил и успешно освобождава града след дипломатически ходове и военни действия.
След кратко установено "Българско царство" в областта около Кюстендил, турците отново окупират този регион, предизвиквайки принудителното оттегляне на Ильо войвода. Впоследствие, след подписването на Берлинския договор (1878), който поставя Царевоселско и Малешевско под турска власт, Ильо войвода се установява в Кюстендил и активно се ангажира с подкрепа на освобождението на поробена Македония. Участва в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 – 1879 г., командвайки чета по десния бряг на река Струма.
През 1885 г., въпреки напредналата си възраст, Ильо войвода участва в Сръбско-българската война. Той води четата си при битките при Брезник, Сливница, Враня, Краище и село Извор. След войната, поради участието си, сръбското правителство му отнема отпуснатата пенсия от княз Обренович.
През 90-те години на XIX век, във време на активното четническо движение в Македония и Одринска Тракия, Ильо войвода следи и подкрепя четниците. Въпреки престаряването си, той дава ценни съвети за изграждането на четническия институт на ВМОРО.
Ильо войвода умира на 17 април 1898 г. в Кюстендил, а погребението му се провежда с големи почести и участието на много хора от града и областта. Така завършва животът на този изключително важен и храбър участник в историческите събития на Освободителната война и след нея.
Сподели:
