Битка при Пелишат – Згалево

Начало / Военно Дело / Битка при Пелишат – Згалево
Надолу
Scroll Down
Година : 1877
Локация : Северна България
Владетел :

Битката при Пелишат – Згалево е опит на турската армия да извърши контранастъпление при Плевен, с цел да привлече руското внимание и да отвлече военните усилия от предстоящите действия при Ловеч. Събитието се развива по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

След пораженията на руската армия при втория щурм на Плевен и при Стара Загора, турското командване придобива инициативата. Руското напредване спира, а турската армия, въпреки финансовите затруднения, е добре снабдена и обучена.

Турските планове включват пробив на руските позиции от запад и съединение с други армии. За целта, Осман паша е задачар с пробиването на руските позиции и съединяването с другите армии.

Руските военни разполагат с информация за турските приготовления и предполагаемото нападение, благодарение на известия от българското население в града и дошлия хлебар. Предупреждението за турското настъпление помага на руските военни да се подготвят за сблъсъка.

Турската атака, въпреки усилията за тайност, не успява да изненада руските войски, които се оказват подготвени за битката.

Атаката, планирана за 19 август, съвпада със качването на престола на султан Абдул Хамид II. Турците изпращат конницата си първа в нападение, последвана от пехотата и артилерията. В началото на битката, турската кавалерия прогонва руските предни позиции, а хусарите и уланите се оттеглят към селата Згалево и Пелишат, изпращайки сигнали за напредъка на турците.

След изпратените подкрепления, турците настъпват срещу пехотните полкове на руската армия и успяват да превземат укрепленията пред село Пелишат. Въпреки това, с помощта на артилерийската подкрепа, руските войски извършват контраатака и възвръщат загубените позиции, дори преследвайки турците на запад.

Битката продължава целия ден при непоносима жега, като турците правят множество опити за настъпление. Въпреки тяхната упоритост, турците преустановяват настъплението си около 16:00 часа и започват отстъпление към Плевен.

Поради неувереност и опасения за неуспех, руският генерал-лейтенант Павел Зотов не използва наличните си сили за да нанесе решителен удар на врага. Това дава възможност на турците да се оттеглят от сблъсъка без големи загуби.

Битката се характеризира с пропусната възможност за руските войски да разгромят турците, което би подпомогнало бъдещите им операции и улеснило овладяването на Плевен.