Битката при Долна Митрополия е емблематичен етап от Обсадата на Плевен, която се явява кръстопът в хода на Руско-турската война (1877 – 1878) и има огромно значение за изхода на войната и за освобождението на България.
След три неуспешни атаки на Плевен, руското командване решава да блокира града напълно и да принуди Осман паша и Западната турска армия към предаване. Генерал Едуард Тотлебен, поставен за командир на руските сили при Плевен, осъществява блокадата, като изгражда система от укрепления и окопи около града.
Битката при Долна Митрополия е важен елемент от тази обсада. Руските войски успяват да пробият и разрушат блокадата на османците, принудявайки ги да се предадат. Пленени са голям брой войски и военни ръководители, а значителни военни ресурси попадат в ръцете на руснаците.
Загубите от двете страни са значителни, но победата на руските войски при Долна Митрополия подсилва тяхната позиция и значително ускорява края на обсадата на Плевен и на войната като цяло. След падането на града, руските войски продължават успешната си кампания и освобождават още български територии, което кара османците да потърсят мир.
Така, битката при Долна Митрополия остава като символ на решителността и силата на руската армия в борбата за освобождението на България през 19 век.