Сръбско-българска война
Сръбско-българската война, започнала на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 година, бе един от ключовите моменти в българската история, която допринесе за международното признаване на Съединението на Княжеството България с Източна Румелия.
Предисторията на конфликта се корени в Съединението на Княжеството България с Източна Румелия през 1885 година. Това действие предизвика недоволство в Сърбия, която видя в тази ситуация заплаха за своите интереси на Балканите.
Битката на Мечкин камен
Битката при Мечкин камен е най-голямото сражение на Илинденско-Преображенското въстание, разиграло се край Крушево. На 3 август 1903 година се създава така наречената "Крушевска република". На 12 август, повече от десет хиляди войници от армията на Бахтиар паша обкръжават Крушево.
Зеленишка кървава сватба
Зеленишката кървава сватба е известно като клане на 13 българи, извършено от гръцки андарти на 13 ноември 1904 година в леринското село Зелениче.
Предисторията на този трагичен инцидент е свързана с разгромяването на четата на основателя на гръцкото андартско движение Павлос Мелас на 13 октомври 1904 година от турски части. След това гръцките андарти решават да отмъстят за смъртта на Мелас, нападайки на българите, които се смята, че са съдействали за разгромяването на четата му.
На 13 ноември 1904 година подпоручик Георгиос Катехакис (капитан Рувас), събира чета от 60 души и напада село Зелениче.
Загоричанско клане
Загоричанското клане е един от трагичните епизоди от историята на българите в Македония през началото на XX век. Произошло на 25 март (7 април по нов стил) 1905 година, това събитие представлява опожаряването на село Загоричани в Южна Македония и избиването на 62 мирни български жители от гръцки чети.
Село Загоричани е било един от важните центрове на българското Възраждане в Костурско и е известно като "Малката София".
Горнокараджовско клане
Горнокараджовското клане е акция на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, извършена на 25 октомври 1906 година срещу мирното население на село Горно Караджово, Сярско.
Причината за тази акция е отмъщение за нападението на ВМОРО под ръководството на войводата Таско Серски срещу гъркоманското село Хомондос на 1 септември 1906 година, при което е убита жената и единственото дете на гъркоманския войвода Димитър Гоголаков. След този инцидент, Димитър Гоголаков преоблича своята чета от 60 души в униформи на турската войска и напада невинните селяни.
Битка на Ножот
Битката на Ножот е най-големият и кървав сблъсък, воден от четниците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, през целия период на съществуването й след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Тя се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а информацията и разказите за нея се разпространяват по целия свят.
Прелюдия: След Илинденско-Преображенското въстание, сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват.
Щипско клане
Щипското клане, извършено на 21 ноември 1911 година в град Щип, е един от най-смъртоносните погроми над българското население в Македония към края на османското владичество.
Събитията включват нападение на бомба, поставена пред джамията в града, която води до смъртта на един турчин. Това предизвиква сборище на турци, босненски изселници, цигани и евреи, които започват масови нападения срещу българите в града, както и срещу местни жители.
Кочанско клане
Клането в Кочани е насилствено събитие, което се случва на 19 юли (1 август по нов стил) 1912 година над българското население в град Кочани от местни турци. Повод за този погром е атентатът, извършен на същия ден от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Битката за Кърджали
Веднага след започването на Балканската война, българското командване предприема мерки за овладяване района на Кърджали, тъй като османските войски са опасно близо до тила на българските армии, които насrьпват в Източна Тракия. Формиран е т.н.
Битката за Лозенград
Лозенградската операция е първото голямо сражение на българската армия през Балканската война. Провежда се от 9 до 11 октомври 1912 г.
Битката при Люлебургас - Бунархисар
След българска победа при Лозенград турците се прегрупират около линията Люлебургас - Бунархисар. Те разполагат с две групировки - с едната да възпрат българите, а с другата да нанесат ответен удар.
Битката при връх Костадин
Битката на връх Костадин, или ощи "Родопската Шипка" е част от Балканската война през 1912 г. и се провежда на 15 октомври 1912 г.
Бой при Айватово
От началото на войната на 5 октомври, съединените войски на балканските съюзници започват концентрично настъпление към Солун - най-големият град в Македония, подчинен на Османската империя. Гръцката армия настъпва от Тесалия през долината на река Бистрица, а българската Седма пехотна рилска дивизия слиза по река Струма.
Битката при Аламидере
Битката при Аламидере е сблъсък между българските и османските войски, който се е състоил на 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г. по време на Първата балканска война, в близост до село Аламидере, разположено на15 км югоизточно от днешния град Смолян.
Битката при Балкан Тореси
В началото на ноември 1912 г., след успехите при Лозенград и Бунархисар, основните сили на българската армия достигат до подстъпите на Цариград. Въпреки тези успехи, Одринската крепост, заедно с най-пряката железопътна линия от България, продължава да бъде под османски контрол.
Битката при Варна
Битката е между български и османски военни кораби. След презходните загуби в Лозенград, Люлебургас и Бунар Хисар, османците се опитват да си доставят военни запаси.
Битката при Мерхамли
Битката при Мерхамли се състои, когато Кърджалийския отряд и Сборната конна бригада, начело с генерал Никола Генев и подполковник Аликсандър Танев, застигат бягащите османски армии на Явер Паша.
Битката при Симитли
Битката се е състояла в началото на Балканската война. Тя е сблъсък между български и османски войски.
След успешна досега кампания за България, Трета бригада на Седма пехотна рилска дивизия настъпва на юг по течението на река Струма и успешно завзема Орановския пролом.
Битката при Чаталджа-I
Чаталджанската операция представлява едно от най-тежките сражения по време на Балканската война. Българските войски, командвани от генерал-лейтенант Радко Димитриев, предприемат опит да се пробият защитната линия на османската Чаталджанска армия, която охранява подстъпите към столицата Истанбул.
Битката при Булаир
Битката при Булаир е епизод от настъплението,започнало след младотурския преврат и поставило си за цел проникване в Източна Тракия кьм обсадения Одрин. Турската атака със силите на една дивизия започва рано сутринта на 8 февруари 1913 г., но е спряна в непосредствена близост до българските окопи.
