Битката при Джуранли е представител на маневрената военна тактика, която руските военачалници използват срещу османските сили по време на Руско-турската война през 1877-1878 година. Тя е част от усилията на Предния руски отряд да дезорганизира и отслаби Новозагорския османски гарнизон, като същевременно предотврати неговото съединение с Централната османска армия.
След като османският гарнизон напуска Нова Загора на 17 юли с цел да се присъедини към Централната османска армия, руските войски под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко ги преследват. В битката при Джуранли на 19 юли, руските сили използват маневриращ подход, като атакуват османските позиции със силен преден ешелон, който е атакуван от авангардите на руската армия. Въпреки ожесточените сражения, османските сили под командването на Реуф паша са принудени да отстъпят и да се оттеглят към село Карабунар.
Руската стратегическа инициатива и успешната изпълнителна тактика в битката при Джуранли довеждат до значителни загуби за османската страна и отслабване на техните сили. След последователните неуспехи при Нова Загора и Стара Загора, руските войски заемат отбранителна позиция на Шипченския проход, като укрепват своите позиции и се подготвят за бъдещи сблъсъци с османските сили.
Тази серия от сражения допринася за успеха на руската армия във войната и за окончателното освобождение на Южна България от османско владичество.