През декември 1877 година Троянският отряд, под ръководството на генерал-лейтенант Павел Карцов, получава заповед да премине през Троянския проход на Стара планина към 24-ти декември. Целта е да предприеме този рискован маневър в условията на сурова зима, като демонстрира енергия и сила.
Отрядът се състои от различни части, като 9-и и 10-и пехотни полци, сапьорен батальон, казашки полци и артилерийска бригада. Съпротивата, която трябва да се преодолее, е представена от османските сили, които са се концентрирали за охрана на Троянския проход.
Подготовката за преминаването включва много месеци разузнаване и подготовка. Българското население също играе ключова роля, осигурявайки храна, помощ за преминаване на тежки участъци и дори доброволци за бой.
Отрядът се разделя на две колони, като главната се движи през Троян, а предната - през Шипково. Процесът на преминаване е труден и забавен от навалялата снежна буря, но въпреки това отрядът успява да преодолее препятствията и да достигне до Троянския проход.
През следващите дни отрядът продължава напред, използвайки стратегически планински пътеки и изненадващ преминава сред противническите позиции. Под артилерийско огън, лявата колона атакува вражеските укрепления, докато дясната колона извършва обща атака.
Руските загуби са сравнително малки, включващи убити, ранени и измръзнали войници. Османските загуби не са известни, но отрядът успява да пробие противника и да продължи напред към селата Теке и Кърнаре.
Сподели:
