Битка при Варна
Битката при Варна, проведена на 10 ноември 1444 година, е едно от важните сражения в историята на балканските и средновековните европейски войни. Това е било последният голям кръстоносен поход преди Варненската битка.
Предисторията на битката обхваща формирането на широк антиосмански съюз, започнал през 1439 година със сключването на Флорентинската уния.
Битка на Царевец
Битката при Царевец през 1598 г. представлява успешен опит на български въстаници да завземат крепостта Царевец по време на Първото търновско въстание.
През 1598 г.
Българско участие при битката на Ниш
Българско участие в австрийската атака на Ниш, командвана от Лудвиг Вилхелм фон Баден,командир на австрийските контингенти на Балканите. В сражението са включени два български отряда, командващи от Георги Пеявич и Богдан Маринов,които участват и в битките при Ниш,Видин,Белоградчик и Берковица.След погрома на Чипровското въстание стихийно се формира още един български отряд от около 600 бойци.
Руски войски превземат турските крепости
Руски войски преминват по река Дунав и завземат по-важните турски крепости в района на Северна Добруджа - Исакча, Мачин и Тулча.Целта на руснаците е Силистра.
Сраженията на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от около 127души преминава в България при с.Вардим,Свищовско.
Водят тежка сражение в района на Вишовград.На 21 юли се сражават в местността "Канлъдъре". Войводата Стефан Караджа е тежко ранен и заловен.
На 30 юли се води последното голямо сражение на четата,в което загива и войводата Хаджи Димитър.
Баташко клане
Баташкото клане е избиване на значителна част от българското християнско население в село Батак, Пещерско, по време на потушаването на Априлското въстание. Извършено е от османски башибозуци от съседните помашки села, под командването на Ахмед ага Барутанлията.
Бояджишко клане - Кървавото хоро
Бояджишкото клане от 1876 година, известно още като "Кървавото хоро", е едно от най-масовите кланета, извършени над българския народ по време на османското владичество.
На 11 май 1876 година селяните от Бояджик се събират в църковния двор, за да отдадат почит пред ликовете на светите братя Кирил и Методий. В този момент владеещият околните села Едем ага напада селото със своите черкези, които започват издевателства и грабежи.
Страшното клане
През 1877 година, по време на Руско-турската освободителна война, в град Карлово в Османската империя се случва трагично събитие, наречено "Страшното". Османската редовна войска и башибозуци нападат града в отговор на радушното посрещане на руските войски от местното население.
Боеве при Дряновски манастир
Брацигово е обкръжено от около 18 000 души. В атаките срещу отбраняващата се в Дряновски манастир чета на поп Харитон се включва артилерията.Подложен на обстрел,манастирът е подпален.
От 7/19 май 1876 г.
Боеве в Севлиевско
Битката при Севлиево е част от началната фаза на Руско-турската война (1877 – 1878) и се осъществява в контекста на стратегическото планиране на Русия. Целта е да се осигури флангово покритие на напредващите руски войски и да се запълни празнотата в управлението на територията, освободена от османците.
През юни 1877 г., руските войски овладяват Търново, след което генерал-майор Николай Лайхтенбергски нарича казашки подразделения, за да разузнаят обстановката в посока Търново-Севлиево.
Тежко сражение на Стоил войвода
В района на с.Нейково,Котленско четата на Стоил войвода води тежко сражение срещу турските войски.Войводата е ранен.Успелите да се отскубнат четници се разделят на малки групи,като в едната група падат Стоил и Иларион Драгостинов.На път за прохода Демир капия, апостолът на Втори революционен кръг Иларион Драгостинов загива.
Ботевата чета завладява "Радецки"
Четата на Ботев завладява "Радецки". Около обяд,когато параходът се доближава до с.Козлодуй,по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре "Радецки".
Убийство на Христо Ботев
Ботевата чета се насочва към вр.Вола и от там към върховете Околчица,Купена,Камарата. Обградени от три страни,четниците водят сражение цял ден.Преди залез слънце боят е прекратен.Щабът на четата се събира,за да обсъди по-нататъшните действия.По време на заседанието Христо Ботев е убит.Негов заместник е Николай Войновски, след което четата тръгва на югоизток.
Бой край Лютиброд
Ботевата чета води сражение в района на Рашов дол, край Лютиброд.В боя загива Георги Апостолови и още 10 четници.
Сражение на Таньо Стоянов
Четата на Таньо Стоянов води сражение в района на с.Аязлар. След като се отскубват от преследвачите,четниците се установяват на Керчан баир,където боят продължава.През нощта четниците правят опит да се измъкнат,но безуспешно.
Четата е нападната от турска потеря.В започналия ръкопашен бой войводата загива.
Бой при Висока порта
Избухва война между Сърбия и Турция. Във войната срещу Високата порта се включва и Черна гора.
Битка край река Морава
80-хилядна турска армия,командвана от Абдул Керим паша,атакува позициите на участващите в Сръбско-турската война български и руски доброволци в района на Кревет-Гренадин,край р.Морава.
Старозагорско клане
През периода от 19 до 21 юли 1877 г., в град Стара Загора в Османската империя се случва едно от най-трагичните събития в българската история, наречено "Старозагорското клане". Османската редовна армия, под ръководството на Сюлейман паша, подпомагана от черкези, албанци и други, навлиза в града и започва масово убийство на българското население, както и опожаряване на града.
По време на нападението, което засяга и селата в околността на Стара Загора, множество българи са убити, а градът е изгорен до основи.
Клане в Гюнели махле
Клането в Гюнели махле е известно като масово избиване на българското цивилно население в село Гюнели махле (днес Любенова махала), Новозагорско, което се случва на 14 юли 1877 година от редовната османска войска, черкези и башибозук по време на Руско-турската освободителна война. Жертвите на този трагичен инцидент са оценени между 1013 и 2400 души.
Предишният контекст на събитието се връща на 3 юли 1877 година, когато руските части достигат до Нова Загора, което предизвиква защитаващите го османци да извършат масови убийства на българите в града.
Битка при Ловеч
Битката при Ловеч е част от Руско-турската война (1877 – 1878) и е част от стратегическото планиране на Западния Руски отряд, който има за цел да се сблъска със Западната османска армия, укрепена в Плевен. Руската армия, под командването на генерал-майор княз Александър Имеретински, успява да превземе Ловеч, като това прекъсва най-важния път за снабдяване на Западната османска армия в Плевен.
В рамките на оперативната обстановка на войната, руското командване планира маневрена война, като целта е бърза победа над противника в рамките на 13 – 14 седмици.
