След тежките боеве в Южна България руското командване взема решение за изтегляне и организиране на отбрана на Шипченския проход. За тази цел са определени Тридесет и шести пехотен орловски полк, Тридесет и пети пехотен брянски полк, Първа, Втора, Четвърта и Пета опълченски дружини. Защитниците разполагат общо със 7500 души личен състав и 27 оръдия. През авryст 1877 г турските сили настъпват при значително числено превъзходство от 27000 войници с 48 оръдия. Решителните боеве се водят в периода 9-14/21-26 авryст 1877 г. При изключително тежка бойна обстановка, нестихващи атаки, липса на муниции и вода бранителите на прохода не позволяват на противника да осъществи плана си за преминаване на Балкана.
Проявата на героизъм на руските войници и българските опълченци прави възможно продължаването и победоносното завършване на Руско—турската война от 1877 — 1878 г, донесла Българското освобождение.