Битката при Пазарджик е опит на османското командване да забави настъплението на руските сили по направлението Пазарджик-Пловдив-Одрин, след като София и Шейново са освободени. Османските сили, съставени от остатъците на гарнизоните на София и Самоков, под командването на Сюлейман паша, са разположени в града и са около 20 табора.
Руските сили, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, бързо насочват нападението си към Пазарджик. На 1 януари, колоните на генерал-лейтенант Николай Криденер и генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер прекъсват пътищата към Пловдив, докато колоните на генерал-лейтенант Павел Шувалов и генерал-лейтенант Николай Веляминов действат срещу самия Пазарджик.
На 2 януари, руските колони преминават в общо настъпление. След улични боеве и заплашено от обкръжаване, османските части започват да се оттеглят, подпалвайки около 1000 сгради. Въпреки това, руските и българските сили успяват да потушат пожарите и освобождават града.
След освобождението на Пазарджик, руските сили преследват османците в посока Пловдив.