Битката при Пловдив е част от Руско-турската война, която се провежда през 1877-1878 година. Основната цел на османското командване бе да забави руското настъпление към Одрин, след като руските сили освободиха София и претърпяха поражение при село Шейново.
През януари 1878 година, руската колона, съставена от 71 000 офицери и войници и 318 оръдия, се движи от София към Пазарджик, Пловдив и Одрин. Османските сили, под командването на Сюлейман паша, се опитват да се оттеглят към Родопите, като оставят табури за прикритие в района на селата Дермендере и Караагач.
На 2 януари, руските сили преминават река Марица и пробиват османската отбрана на Кадиевската позиция. Групата на генерал-майор Павел Шувалов успешно достига Пловдив, като различни руски колони настигат османския ариергард при селата Цалапица и Първенец.
През следващите дни, руските сили водят битки с останалите османски отрязъци. Драгунски ескадрон на капитан Александър Бураго успешно се вмъква в Пловдив и превзема контрол над различни райони на града.
На 4 януари, генерал-лейтенант Йосиф Гурко влиза в Пловдив с целия си щаб и обявява освобождението на града. Останалите руски сили се отправят към прикриващите османски отрязъци и успешно ги разпръскват.
Така, битката при Пловдив допринася за освобождението на града и за продължаващото настъпление на руските сили в рамките на Руско-турската война.
Сподели:
