Битката при Харманли представлява едно от действията на авангарда на Южния отряд по време на Руско-турската война (1877-1878). След поражението на останалите османски сили в битката при Пловдив, разпокъсаните части на Сюлейман паша и значителни групи турски бежанци се оттеглят през Родопите и по долината на река Марица.
На 4 и 5 януари, разузнавателен ескадрон, изпратен от генерал-майор Александър Струков, установява голям обоз от турски бежанци и разпокъсани подразделения на османската армия, които се движат към град Харманли. На 5 януари, ескадронът преминава към града, където по пристигането си е атакуван от османски сили. След 2 часа на гарата пристига влак от Одрин с османска делегация, като след преминаването му, железопътният мост е подпален от турците.
Действията на 19 януари включват укрепване на позициите след Харманли и разузнаване на района на село Девралии. Руските сили се сблъскват със струпване на въоръжени бежанци и войници от редовната османска армия. След обстрел и атака от страна на руските сили, османските сили се разпръскват и панически бягат. По време на битката са възникнали пожари и местни конфликти.
След приключване на действията, руските сили се връщат на изходните си позиции. Децата и имуществото на бежанците се връщат в Харманли, като им се осигурява свободно движение към Одрин. Военните кореспонденти описват последиците от сблъсъка, а генерал-лейтенант Скобелев предприема мерки за връщане на изоставеното имущество и деца в града.
Така, битката при Харманли е едно от многото действия, които са се случили по време на войната, допринасяйки за разпадането на османската армия и подготвяйки почвата за освобождението на различни територии.