Битката при Шаркьой
След младотурския преврат от 29 януари 1913 г. Османската империя подновява военните действия срещу българските сили в Източна Тракия с цел вдигане обсадата на Одрин.
Битката за Одрин
Одринската крепост е обсадена в началото на Балканската война, като обсадата е разделена на четири сектора: Източен (на левия бряг на р.Тунджа и р. Марица), Южен (на десния бряг на р.
Битката при Калиманци
По време на Междусъюзническата война българската 4-та армия се организира за отбрана по югоизточното било на Осоговската планина, гребена на планината Голак и горното течение на р. Брегалница.
Битката за Кресненския пролом
След победата в битката при Калиманци българското командване насочва 2-ра и 4-та армия кьм гръцкия фронт. На групировката, разположена по линията Голак планина - Горна Джумая - Якоруда, е възложена да настьпи на 14 юли 1913 г.
Битката при Ангиста
Боят при Ангиста е битка между български и гръцки войски при река и село Ангиста. Двете страни формално все още са се водили за съюзници във войната. През октомври 1912 г., по време на Първата балканска война, български и гръцки военни сили постигат съвместен успех, разгромявайки османските войски в Източна Македония.
Битката при Кочани
Битката при град Кочани е сблъсък между части от българската Седма пехотна рилска и турската Шестнайста пехотна низамска дивизии.
В началото на войната, Рилската дивизия е част от Втората съюзна армия, подчинена на сръбския генерал Степа Степанович. По негова заповед, която е издадена на 9 октомври, българските сили трябва да се фокусират върху пробива на османските отбранителни линии в поречието на река Брегалница и за овладяване на град Кочани.
Битката при Крупник
Битката при град Крупник е сблъсък между части от българската Седма пехотна рилска дивизия и Османския Струмски корпус. Седма рилска дивизия прекосява границата при Кочериново.
Битката при Чаталджа-II
Битката при Чаталджа, състояла се в периода 23 януари до 2 февруари, 1913 година е втората битка от Балканската война в Чаталджа. При предишната битка, българските войски биват размазани.
Битката при Чаталджа - III
Битката при Чаталджа, състояла се в периода от 3 до 6 март 1913 година е третата по ред битка между български и османски войски, която се състои пред Чаталджа. При миналата битка там, българите биват отблъснати с 10 - 15 километра назад.
Битката при Чаталджа - IV
Битката при Чаталджа, състояла се в периода от 11 до 18 март 1913 година е четвъртата по ред и последна битка между български и османски войски, която се състои пред Чаталджа. При миналата битка там, българите запазват влас над Източна Тракия. На 11 март 1913 г., съвпадащо с щурма на Одринската крепост, българските войски предприемат атака с цел възвръщане на позициите, които били отстъпени в предходните месеци.
Битката при Лахна
Битката при Лахна представлява сблъсък между български и гръцки военни сили и е част от гръцката офанзива на север от Солун в началото на Междусъюзническата война. Протекла е през периода от 19 до 21 юни 1913 година, успоредна с битката в Кукуш.
Битката при Кукуш
Битката при Кукуш представлява сблъсък между български и гръцки военни сили и е част от гръцката офанзива на север от Солун в началото на Междусъюзническата война. Протекла е през периода от 19 до 21 юни 1913 година, успоредна с битката в Лахна.
Обсадата на Видин
Обсадата на Видин се провела се през 1913 година, когато Сърбия се опитва да превземе Видин, докато българските войски се сражяват в Междусъюзническата война. Българските войски, поряди множеството се битки дни по - рано, били изнесени основно в Македония.
Битката при Брегалница
Битката при Брегалница се наричат общо всички сумирани битки между 17 и 26 юни по средното течение на река Вардар, склоновете на Осоговското планина и река Брегалница. От българските исторически книги този период се означават с боевете на четвърта българска армия в началото на Балканската война.
През средните месеци на 1913 година, Четвърта българска армия е разполажена на брега на река Брегалница.
Битката при Калиново
Участници в тази битка са български и гръцки войски. Тя се е случила по времето на Междусъюзническата война.
Битката при Рупелския пролом
След пораженията при Лахна и Кукуш в началото на войната, българската Втора армия под командата на генерал Никола Иванов се оттегля на север, към Беласица. За да осигури прикритие, армията се разделя на три групи, които покриват направленията през Струмица, Рупелското дефиле и долината на Места.
Маджаровско клане
Маджаровското клане, известно и като масовото убийство на над 1800 етнически българи през 1913 година, е историческо събитие, свързано с последиците от Междусъюзническата война през същата година.
Според споразумението от 16 септември 1913 г. между Царство България и Османската империя, известно като Цариградски мирен договор, България губи територии в Одринска Тракия.
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война възниква през лятото на 1913 година като въоръжен конфликт между България от една страна и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя от друга.
Причината за войната е спорът между членовете на Балканския съюз относно разпределението на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия започват в Македония след неуспешния опит на 2-ра и 4-та българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии.
След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната, българите се принуждават да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма.
Участие на България в Балканската война
През Балканската война България играеше ключова роля като един от водещите участници в съюз срещу Османската империя. Съюзът между България, Сърбия, Гърция и Черна гора имаше за цел освобождаването на балканските народи от османско владичество и установяването на нов ред в региона.
България водеше активна военна кампания на няколко фронта.
Участие на България в Първата световна война
През Първата световна война, България участва в бойните действия като част от Царство България. Военният период започва на 1 октомври 1915 г., когато България обявява война на Кралство Сърбия, и продължава до 29 септември 1918 г., когато страната капитулира с подписването на Солунското примирие.
През дълъг период България беше въвеждана във войната от двете основни сили - Антантата и Тройният съюз.
