Битка при Дермендере, Караагач и Белащица
Битката при Дермендере, Караагач и Белащица е от ключово значение за разгрома на остатъчната групировка на Сюлейман паша в Тракия по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
На 3 януари 1878 г., Сюлейман паша изтегля част от сили от района на Пловдив и ги пренасочва към Станимака, планирайки оттеглянето през Родопите по долината на река Чая. Главните сили се задържат в село Дермендере.
Генерал-лейтенант Йосиф Гурко насочва основните сили на Западния отряд, водени от генерал-лейтенант Павел Шувалов, срещу село Дермендере. В битката при Дермендере, която започва около 8 часа на 4 януари, руските части отблъскват три османски атаки. В същото време, колоната на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер извършва обход през село Коматево, което допринася за успешното вземане на позициите.
На 4 януари, частите на генерал-майор Даниил Краснов настигат противниковите сили при село Караагач. След целодневна битка, руските полкове успяват да овладеят селото, като поемат в настъпление на следващия ден.
На 5 януари, колоната на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер се сблъсква с многобройния противник на линията между чифлик Цурит, село Белащица и село Караагач. След комбинирани маневри, руските сили успяват да преборят силите на Сюлейман паша и да ги принудят да се оттеглят.
Тези успехи в битките при Дермендере, Караагач и Белащица позволяват на Западния отряд да разкъса силите на Сюлейман паша и да прегради пътя им за отстъпление към Одрин. Така османската групировка е принудена да се оттегли през Родопите, където се разпада като организирана бойна сила.
Сподели:
