Битката при Нова Загора е част от руските усилия за пречупване на преминаването на Централната османска армия през проходите в Източна Стара Планина и за разбиване на османските сили в четириъгълника. Тази битка, която се провежда на 18/30 юли 1877 г., има стратегическо значение за развитието на военните операции в Южна България по време на Руско-турската война (1877-1878).
На 17/29 юли османският гарнизон в Нова Загора, воден от Реуф паша, напуска града с основните си сили, за да се съедини с Централната османска армия и да се включи в битката при Стара Загора. В града остават единствено 3 табора и черкезка конница.
На 18/30 юли частите на Предния руски отряд, командвани от генерал-лейтенант Йосиф Гурко, настъпват към Нова Загора, разделени на три колони. Десната колона, ръководена от херцог Николай Лайхтенбергски, води бой близо до село Карабунар, след което нощува в село Дълбоки. Средната колона под командването на генерал-майор Адам Цвецински се насочва към село Долно Чанакчии, докато лявата колона, под ръководството на генерал-майор Игнатий Борейша, настъпва към село Баня и след това към село Кортен.
Във вечерта на 18/30 юли, руските сили развиват атака върху Нова Загора. Противниковите сили, въоръжени срещу неприятелите си, запалват града и защитават железопътната гара и южната част на града. След интензивна битка, руските войски пробиват османските укрепления и превръщат отстъплението на врага в бягство. Нова Загора бива завзета от руските сили, които продължават да преследват противника няколко километра.
Тази победа на руската армия в Нова Загора играе важна роля във военните действия в региона, като укрепва позициите на руската стратегическа и оперативна инициатива и пречи на османските сили да се съединят и да превземат ключови позиции в Източна България.
Сподели:
