Битка при Стара Загора
Битката при Стара Загора е от съществено значение за Руско-турската война (1877 – 1878) и за историята на българския народ. Това сражение, макар да завърши с победа за турците, е свързано с масово убийство и жестоки репресии над българското население в града и околностите му.
Оперативната обстановка преди битката показва превъзходството на турците, които изпращат значителна част от своите сили, включително артилерия, към града с цел да превземат контрола над него.
Битка при Чаиркьой
Битката при Чаиркьой (сега село Камен) е от решаващо значение за Руско-турската война (1877 – 1878) и за хода на събитията на Източния фронт. Това е първият голям успех за руските сили след поредица от неуспехи и тежки битки.
В началото на септември 1877 година, турските войски, под командата на Мехмед Али паша, планират атака срещу руските позиции на източния фронт, като целят да пробият отбраната им и да изтласкат руските войски назад.
Битка при Свищов
Битката при Свищов представлява един от ключовите моменти в Руско-турската война (1877 – 1878) и се отличава с блестящо планиране и изпълнение от страна на руската армия.
Събитията предшестващи десанта белязват успешното създаване на сборен отряд под командата на генерал-майор Михаил Драгомиров, който подготвя и изпълнява операцията за десант през река Дунав към град Свищов. Самият десант започва в нощта на 14/26 юни, когато руските войски успешно преминават през устието на река Текирдере и установяват предмостие на противническата територия.
Въпреки затрудненията, предизвикани от силния вятър и течението на реката, десантът на руските войски е успешен.
Битка при Мечка – Тръстеник
Битката при Мечка – Тръстеник се явява като решително сражение, което има значително влияние върху развитието на бойните действия на Балканския фронт по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
В тази битка османските сили, под командата на паша Асаф, се опитват да пробият левия фланг на руската отбрана, представляваща част от Северния руски отряд. Руските войски, под ръководството на генерал-лейтенант Пьотър Вановски, успешно се справят с нападението на османците.
Основните удари се провеждат срещу селата Мечка и Тръстеник, като руската стратегия на активна отбрана се оказва изключително ефективна.
Битка при Гривица
Битката при Гривица представлява един от етапите от развитието на Руско-турската война (1877–1878). Тази битка се провежда от румънските войски на 7 (19) октомври 1877 г.
Шейновска битка
Шейновската битка е заключителното действие на Южния руски отряд в разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).
След като пада Плевен, значителни руски сили се освобождават за настъпление към източните територии на Османската империя. Южният руски отряд, под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина и се подготвя за атака на Централната турска армия, командвана от Вейсел паша.
Руските сили са разделени на три отряда: ляв, централен и десен, със съответните им командири.
Първа атака на Плевен
Първата атака на Плевен, която започва на 7 юли 1877 година, е началото на една от най-кървавите битки в Руско-турската война (1877 – 1878).
Турските войски, предвождани от Осман паша, са се насочили към Плевен, след като научават, че руската армия е превзела Никопол. Осман паша бърза с движението си, успявайки да достигне Плевен преди русите, които за същото време не успяват да изминат необходимото разстояние.
Втора атака на Плевен
Втората атака на Плевен представлява сблъсък между Западната османска армия и Западния руски отряд за контрол над града. Тази атака завършва с нов неуспех за руските войски.
Оперативната обстановка след неуспеха на първата атака на Плевен се влошава за руските войски, когато главнокомандващият Николай Николаевич се ориентира към юга, считайки, че се е справил с противодействието на турците на запад.
Битка при Телиш
Битката при Телиш представлява действие на руското командване с цел прекъсване на комуникационната и снабдителната линия на Западната османска армия и затваряне на блокадния пръстен около Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
В началото на октомври 1877 година, османският гарнизон в Плевен започва да изгражда силни укрепления с цел да задържи пътя към София. В района са поставени укрепления при моста на река Вит и при селата Долни Дъбник, Горни Дъбник и Телиш, където са разположени силни османски гарнизони.
Битка при Оряхово
Битката при Оряхово е от голямо стратегическо значение за руската и румънската армия по време на Руско-турската война (1877-1878). Нейната цел е прекъсване на комуникационната линия в Северозападна България на обсадената в Плевен Западна османска армия, която играе ключова роля за успешното превземане на града.
Съпротивата на османската гарнизон в Оряхово, съставена от 2000 офицери и войници, е жестока, като те заемат командните височини и се подготвят за отбрана на града.
Битката, която започва на 7 ноември 1877 г., включва атаки както от румънска, така и от руска страна.
Битка при Елена
Битката при Елена е последната настъпателна операция на Централната османска армия в Руско-турската война. Руските сили се подготвят да преминат през Стара планина и на 30 юни 1877 г.
Битка при Арабаконак
Битката при Арабаконашкия проход в Стара планина е неуспешен опит на Орханийската османска армия да проведе настъпателни действия срещу Западния отряд (Гурко), който помага на Западната османска армия, обсадена при Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
Преди началото на бойните действия, османските сили са разположени в стратегически позиции в района на Стара планина. Главната позиция е на Арабаконашкия проход, където се намира ключовата Ялдъз табия.
Битка при Тетевен
Битката при Тетевен представлява действие на Ловчанско-Севлиевския отряд с цел прекъсване на комуникационната линия Плевен-Ябланица-София на Западната армия, обсадена в Плевен, по време на Руско-турската война (1877-1878).
Западният отряд, под командването на генерал-майор Александър Имеретински, вече е успял да прекъсне линията Плевен-Ловеч-София на 22 август 1877 г. Тогава Ловчанско-Севлиевският отряд, воден от генерал-лейтенант Павел Карцов, е зареден със задачата да разшири успеха и да прекъсне линията Плевен – Ябланица – София.
Битка при Враца
Битката при Враца представлява действие на Западния отряд, което води до овладяването на град Враца, който става център за формиране на Орханийската армия след третата атака на Плевен.
След неуспешните атаки на Плевен и образуването на блокаден пръстен около града, Враца придобива все по-голямо оперативно значение. Османският гарнизон във Враца е важен център за създаването на Орханийската армия и поддържа комуникационните линии към Северозападна България и Сърбия.
Борба за господство по река Дунав
Борбата за господство по река Дунав е военна операция, предприета от Руската дунавска флотилия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Целта на операцията е да се осигурят комуникациите на Действуващата армия по река Дунав и да се отвлече вниманието на османското командване от мястото на главния десант при град Свищов.
В операцията се включват Руската и Османската дунавска флотилии, като стратегическият план на Русия предвижда овладяването на река Дунав и изпълнението на успешен десант при Зимнич – Свищов, за да се преместят военните действия на турска територия.
Борба за господство по Черно море
Битката за господство върху Черно море е събитие, което се провежда през Руско-турската война (1877-1878). Руският черноморски флот се ангажира с осигуряване на комуникациите на руската армия по Черно море и също така с защита на руското черноморско крайбрежие.
През 1871 година, по решение на Лондонската конференция, бе премахната забраната за възстановяване на Руския черноморски флот, която беше наложена от Парижкия мирен договор през 1856 година.
Десант при Галац
Десантът при Галац е критична операция, извършена от Долнодунавския руски отряд с цел отвличане на вниманието на османското командване и създаване на предпоставки за успешни настъпателни действия на руската армия в областта.
През началото на юни 1877 година османските сили в района на Галац и Браила се съсредоточават в град Мачин и на полуостров Буджак, като достигат около 4000 офицери и войници. Руският десант, предвиден за изпълнение на операцията, се състои от 69-и и 70-и Рязански пехотни полки, с командир генерал-майор Даниил Жуков, под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман.
На 10 юни първият ешелон от десантните сили, включващ 10 пехотни роти и 4 оръдия, успешно дебаркира в североизточния край на Буджак.
Битка при Никопол (1877)
Битката при Никопол е от основно значение по време на Руско-турската война (1877 – 1878), като завършва с пленяването на Никополския гарнизон и открива възможност за решително настъпление на руските войски към централна Северна България.
След десанта на руската армия при Зимнич-Свищов на 15 юни, Никополската крепост придобива стратегическо значение. За да се устоява на руската заплаха, османското командване реши да укрепи гарнизона и да се подготви за възможна атака.
Битка при Казанлък
Битката при Казанлък е важно сражение от настъплението на Предния руски отряд в Южна България по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
След като руските сили овладяват Хаинбоазкия проход, Предният руски отряд получава заповед да освободи града Казанлък и да разпръсне османската гарнизон там. На 5/17 юли, руските сили, разделени в три колони, започват настъпление към града.
Битка при Езерче
Битката при Езерче от 14 юли 1877 г. е отличителна като първият сблъсък на Източния фронт между Русчушкия руски отряд и Източнодунавската османска армия по време на Руско-турската война (1877-1878).
Оперативната обстановка преди битката е такава, че на 13 юли 1877 г.
