Клането в Ески Джумая е ужасно събитие от българската история, което е настъпило дни преди Освобождението на града от османско владичество. На 27 януари 1878 година, с настъпването на руската армия, турците и черкезите, водени от Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, започват да изселват българското население, което се е събрало в града и околните села.
Мнозина от българите са били избити по пътя към Шумен, като нападенията са били безмилостни и включвали убийства, кланета, изнасилвания и други безчинства. Селските жители, които не са били в състояние да бягат, се опитват да се защитят, събирайки се с оръжие в къщи, но в много случаи защитата им е безуспешна, като голям брой от тях са били убити.
Турците изпълняват масови избивания и опустошават града и околностите му, като запалват чаршията и българската махала, както и много магазини, къщи и дюкяни. Огнените стихии причиняват големи разрушения и се нанасят сериозни загуби на имущество и човешки живот.
Някои българи смело се опитват да търсят помощ от руската армия, като преходят дълъг и опасен път, докато най-сетне достигат до руските войски и съобщават за трагичното положение в града. На 29 януари 1878 година градът е освободен от руските войски, които се изправят срещу насилниците и освобождават града. По решение на руското командване, някои от заловените са обесени публично за техните зверства.
Това събитие е драматична илюстрация за страданията, които българският народ е претърпял по време на османското владичество и за куража и отчаянието, които са проявили неговите членове в опитите си да се защитят и да потърсят свобода и справедливост.
Сподели:
