Въстанието на Капитан Дядо Никола
През 1856 г., по време на Кримската война, избухва въстание в Търновско и Габровско, организирано от Никола Филиповски, известен като Капитан Дядо Никола или просто Дядо Никола. Въстанието се организира поради мобилизацията на населението в българските земи в резултат на войната.
Под ръководството на Дядо Никола, с подкрепата на Петко Славейков, Никола Козлев и Петър-Пандели Кисимов, въстаниците се свързват дори с Георги Раковски.
Димитракиева буна
Димитракиевата буна е въстание, което избухва в Кулско през 1856 година, под въздействието на събитията от Кримската война (1853–1856).
Организатор на въстанието е Димитър Петров, известен офицер от Кримската война, който бива награден с Георгиевски кръст за храброст. Щабът на въстанието се установява в Раковишкия манастир.
Трето търновско въстание
Третото търновоско въстание избухва през 1856 г. и обхваща районите на Търново и Габрово.
Бачковско въстание
Бачковското въстание от 1861 година е част от серията обществени въстания и протести в Османската империя през втората половина на 19-ти век, известна като Освободителната борба на българите. Това въстание се провежда в региона на Бачковския манастир в централната част на България.
Въстанието е организирано от български християни, които са недоволни от османското управление. Водачите на въстанието са местни ръководители и братството на Бачковския манастир.
Въстанието избухва през 1861 година с протести и въоръжени сблъсъци в региона на Бачковския манастир.
Хаджиставрева буна
Хаджи Ставревата буна представлява опит за въстание, вграден в стратегията на Любен Каравелов за освобождение на България и създаване на Първата българска легия. След разпускането на легията от страна на сръбските власти през 1862 г., хаджи Ставри Койнов сформира чета, състояща се от около 100-150 души.
Първа българска легия
Първата българска легия е сформирана в Белград през 1862 г. от български доброволци, организирани от Георги Раковски.
Чета на Панайот Хитов
През 1867 г., четата на Панайот Хитов, започвайки с 31 доброволци, поема към източните райони на България, нараснала до 48 четници след присъединяването на хора от четите "Златна надежда" и на Филип Тотьо. Тя преминава през река Дунав от Румъния, източно от Тутракан, и следва пътеката: село Белица, Побит камък, западно от Разград, село Благоево, течението на река Черни Лом (горното), село Пролаз на изток (Търговищко), между Омуртаг и село Камбурово, между селата Зелена морава и Горско село в Омуртагско, село Тича в Котленско, и около Котел.
Втора българска легия
Втората българска легия е формация от доброволци, обучаваща се в Белград през 1867-1868 г. с цел да подкрепи освободителните усилия на българите в Османската империя.
Старозагорско въстание
Старозагорското въстание от 1875 г. е инициирано от Българския революционен комитет (БРЦК).
Червеноводска въстаническа чета
През 1875 г., в контекста на подготовката за общо българско въстание, се формира Червеноводската въстаническа чета. През август същата година Българският революционен централен комитет (БРЦК) с Христо Ботев като ръководител решава да издигне въстание през септември.По плана на БРЦК, Стефан Стамболов тръгва за Стара Загора, Панайот Волов за Троян, а Никола Обретенов и Тома Кърджиев са основните организатори в Русенския край.
Ботевата чета
Четата на Христо Ботев, наречена първоначално "Св. Георги", беше формирана през април 1876 г.
Априлско въстание
Старозагорското въстание от 1185 г. ясно показва, че българският народ е достигнал до обединяване на силите и провеждане на по-мащабни военни действия срещу Османската империя, което се изразило в мащабното по своите размери Априлско въстание от 1876 г.
Баташкото въстание
Ролята на село Батак в Априлското въстание беше да осигури провизии за въстаниците, да блокира важните пътища и да се справи с околните помашки села. На 20 април 1876 г.
Разловско въстание
През 1876 г., в контекста на Априлското въстание срещу Османската империя, се разразява Разловското въстание или Малешевско въстание в областите Малешево и Пиянец в България. Подготовката за това въстание започва в Солун през края на 1875 г., където се формира революционна група, водена от Димитър Попгеоргиев Беровски и съставена от дейци на солунското дружество "Българска зора".
Каварненско въстание
През периода от 25 юни до 24 юли 1877 г. се разгорява Каварненското въстание, което е акт на самозащита на жителите на Каварна и околните села срещу настъпващите башибозуци, местни турци и черкезка конница.
Трънско въстание
Трънското въстание, известно още като Шопското въстание или Знеполско-Краищенското въстание, започва на 30 декември (нов стил) 1877 г. и е ръководено от капитан Симо Соколов.
В предишните години, след решението за вдигане на всенародно въстание в България, Българският революционен комитет (БРЦК) в Белград, включително Симо Соколов, Цеко Петков, Ильо Марков, Тодор Томич и Калчо Пасков, създава Привременен революционен комитет.
Красненско-Разложко въстание
Кресненско-Разложкото въстание е въстание на македонските българи през 1878–1879 г., насочено срещу османската власт след решенията на Берлинския конгрес, които оставят Македония извън границите на новообразуваното Княжество България.
Българите в Македония изпращат петиции, мемоари и молби до правителствата на Великите сили и Временното руско управление, протестирайки срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Въпреки мирните протести, четническите акции стават все по-организирани с участието на църковните дейци и интелигенти.
На 5 октомври 1878 г.
Родопско въстание
Родопският метеж, известен още като Родопско въстание или Сенклеров бунт, е въоръжено движение на турци и помаци срещу Временното руско управление, което се случва в част от Родопите след Руско-турската война от 1877-1878 година. Метежът започва през февруари 1878 година с участието на останките от армията на Сюлейман паша, която беше разбита от руснаците в битката при Пловдив само месец преди това, и турски бежанци.
Разбойничество в Източна България
През 1879-1880 г., в източната част на Княжество България, турци извършват бунтове и партизански акции, наречени разбойничества. Бунтовете се развиват след Руско-турската война, като значителни групи турци формират въоръжени сили в района на Ески Джумая и Осман пазар.
Демирхисарският заговор
Демирхисарският заговор, или Бърсячката буна, е опит за бунт на българското население в югозападна Македония през 1880-1881 г. Бунтът се организира след решението на Берлинския конгрес, което определя, че Македония ще остане под турска власт.
Този опит за съпротива на местното население в Македония срещу турската власт е част от широките социални и политически напрежения в региона след Руско-турската война (1877-1878) и последвалите промени в политическата карта на Балканите.
