Чета на Панайот Хитов

През 1867 г., четата на Панайот Хитов, започвайки с 31 доброволци, поема към източните райони на България, нараснала до 48 четници след присъединяването на хора от четите "Златна надежда" и на Филип Тотьо. Тя преминава през река Дунав от Румъния, източно от Тутракан, и следва пътеката: село Белица, Побит камък, западно от Разград, село Благоево, течението на река Черни Лом (горното), село Пролаз на изток (Търговищко), между Омуртаг и село Камбурово, между селата Зелена морава и Горско село в Омуртагско, село Тича в Котленско, и около Котел. На 10 май 1867 г. стигат до този пункт след близо двуседмичен поход. Приближавайки се до Котел на 12 май, се присъединява тулчанската чета "Златна надежда" към Четата на Панайот Хитов. На 13 май Цонко Петранов се отделя с 9 четници за изпълнение на специфични задачи в рамките на общия план за движение и дейност на Четата на Панайот Хитов. През Жеравна, Нейково и Ичера, четата се отправя към Сливенския балкан и на 16 май достига Сливен.

През май и юни 1867 г. Четата на Панайот Хитов преминава главно през източната част на Стара планина, в Сливенския и Котленския балкан. През цялото си тримесечно движение по Балкана, четата се сблъсква често с турски преследватели. След присъединяването на четата "Златна надежда" на 12 май, още две групи от други чети се присъединяват към нея: на 28 май от четата на Тодор Харбоолу и през юли от разбитата чета на Филип Тотьо. На 21 юни 1867 г. четата се разделя на две. Жельо Чернев с 17 човека остава да обикаля Сливенския балкан, докато войводата Хитов води другите 23 четници към Сърбия, следвайки по билото на Стара планина. По време на пътешествието си, те се изправят срещу турските преследватели, попадат в засади и се борят с тях. В Сърбия ги задържат около месец в Княжевац, докато сръбското правителство решава какво да прави с тях. По-късно повечето от участниците в четата се включват във формиращата се Втора българска легия в Белград.

Четата се присъединява към Втората българска легия в Белград.

Сподели: