Въстание срещу Тома Славянина
Хан Омуртаг се намесва на страната на император Михаил II Балба срещу въстанието на Тома Славянина.То избухва в Мала Азия , но армията се прехвърля на Балканите.Към нея се присъединяват множество славяни от Македония и Тракия и обсаждат Константинопол. Вероятно в изпълнение на договора с византийската империя хан Омуртаг с голяма армия се насочва срещу въстаниците,които свалят обсадата.
В битка с българите те са разбити.
Анти-християнски бунт
През пробетта на 866 година, Княз Борис Първи потушава бунт, възникнал след масовото покръстване на населението. Бунтът е организиран от час от болярите.
Бунт на Иван срещу Петър I
Бунтът на Иван, син на цар Симеон, срещу своя брат цар Петър I, се случва поради нарушеното престолонаследие. Иван получава подкрепата на част от болярите, които не са съгласни с провизантийската политика на новия владетел и неговия настойник Георги Сурсувул.
Бунт на Михаил срещу Петър I
Бунтът на Михаил, първородния син на цар Симеон, срещу цар Петър I, започва след възцаряването на Петър I, когато Михаил е лишен от трона, въпреки че приживе на своя баща носи титлата "канартикин" или престолонаследник. Михаил бива замонашен след възцаряването на Петър I.
Въпреки това, Михаил успява да завладее една силна крепост, вероятно в югозападните предели на царството, и множество българи се присъединяват към него в бунта.
Бунтът на Петър и Боян
През края на X век, Петър и Боян са били български боляри от североизточните български земи, известни със своите действия, документирани в "Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae" на полския историк и географ Ян Длугош. Те играят ключова роля в успехите на българите срещу Византия.
Въстание на комитопулите
Въстанието на комитопулите представлява движение срещу Византия, което се развива в периода 969–976 г. в югозападните предели на Първото българско царство.
Въстание на Петър Делян
Въстанието на Петър Делян се извършва в периода 1040-1041 г. То е предприето от обединените българи в Поморавието и Македония срещу Византия.
Въстание на Никулица Делфина
През юни 1066 г. в град Лариса, разположен в областта Тесалия, избухва антивизантийското въстание на Никулица Делфина.
Въстание на Георги Войтех
След въстанието на Петър Делян от 1040-1041 г., въстанието на Георги Войтех от 1072-1073 г. е втори сериозен опит за извоюване на независимостта на българската държава от Византийското владичество.
Въстание на Нестор
В началото на XI век във Византия настъпила сериозна политическа нестабилност. Земите около р.
Въстание на Добромир и Лека
Въстанията на Добромир и Лека избухват, като два независими бунта през 1079 г. Бунтът на Добромир избухва в Месемврия (Несебър), а едновременно с това и този на пловдивския водач Лека, който превзема земите около Средец.
Въстание на Травъл
В периода VII - X век Византия на няколко етапа преселвала в българските територии (особено в Северна Тракия и Пловдив) павликяни от Армения и Сирия. Тази политика целяла да се отслабят позициите на местното българско население.
Въстание на Асен и Петър
От 1018 г. българската държава е под Византийско владичество.
Въстание в Бдин (Видин)
Избухва въстание в Бдин, ръководено от местни боляри.То бързо взема застрашителни размери.Въстаниците аргументират отцепническите си действия с незакоността на управлението от цар Борил. Българският владетел търси съдействието на унгарския крал Андрей II.
Въстание на Драгота
Въстанието на Драгота през 1255 г. е опит от българското население в Мелник и Мелнишко да се подиграят против властта на Никейската империя.
Въстание на Ивайло
Второто българско въстание, известно още като Въстанието на Ивайло или Селската война, се разразява като отговор на народа на България срещу феодализацията и социалните несправедливости, които остават след управлението на слабите царе и монголските нашествия. Средният клас и селяните страдат от тежестта на данъците, аристокрацията става все по-могъща, а обичайните хора загубват своите свободи.
В началото на 1277 г., в северозападната част на България, селянинът Ивайло започва агитация сред населението, твърдейки, че получава знаци от Бог да води бунта срещу аристокрацията и несправедливата власт.
Въстание на Константин и Фружин
Въстанието на Константин и Фружин, започнало през 1404 или 1408 г., представлява военна кампания, насочена срещу османското господство в Източните Балкани. Сведенията за този епизод от историята са оскъдни и водят до различни дискусии между историците.
Въстанието срещу Муса Челеби
През април 1412 г. в Североизточна България избухва въстание срещу Муса Челеби, най-младият син на османския владетел Баязид I.
Мариовска буна
Мариовската буна или Бунт в Прилепско през 1564 г. представлява селско въстание на българското население в областта Мариово срещу Османската империя през периода 1564–1565 г.
През лятото на 1564 г., гневът на българите срещу османската пороба в региона е разгорещен от несправедливата присъда на прилепския кадийски съд по време на разрешаване на спор между селяни и османски управител.
Първо търновско въстание
През XVI век се предприемат няколко организирани въстания срещу османската власт. Едно от тях е Първото търновско въстание.
