Първа българска легия
Първата българска легия е сформирана в Белград през 1862 г. от български доброволци, организирани от Георги Раковски. Целта на легията е да подкрепи освободителното въстание на българите в Османската империя. Въпреки че легията участва в боеве за Белградската крепост, тя никога не прониква на османска територия. Легията бива разпусната след тримесечно съществуване под натиска на Великите сили.
В Първата българска легия участват редица български революционери, включително Васил Левски. Планът за освобождение на България предвижда въстание от двете страни на Стара планина, с участието на легията. Сръбските власти обаче променят своята политика и отказват от подкрепата за българското въстание. Легията е разпусната след тримесечно съществуване, като българските участници стават част от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа или се връщат в България, където продължават борбата за освобождение.
Първата българска легия, формирана в Белград през 1862 г., не постига своята основна цел за участие в освободителното въстание на българите в Османската империя. Въпреки че участва в битките за Белградската крепост, легията не успява да проникне на османска територия. Сръбските власти, които преди това са подкрепяли легията, променят своята политика и я разпускат под натиск от Великите сили през септември 1862 г.
Разпускането на легията е резултат от няколко фактора, включително финансови затруднения, неуспешни опити за финансиране от българските общности, кражба на събрани средства и натиск от страна на Великите сили (Англия и Русия), които поддържат сръбското правителство.
След разпускането си, участниците в легията заемат различни пътища. Някои стават част от четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Румъния, докато други се връщат в България, където продължават борбата за освобождение от османско владичество.