Ботевата чета
Четата на Христо Ботев, наречена първоначално "Св. Георги", беше формирана през април 1876 г. с цел да подкрепи въстанието в България, планирано от Гюргевския революционен комитет. Христо Ботев, известен български поет и революционер, беше определен за войвода на четата.
Подготовката на четата включваше закупуване на оръжие от Румъния, но този план се провали. Ситуацията се усложни, когато стана ясно, че никой от старите войводи не може да поеме ръководството на четата. Въпреки това Христо Ботев се ангажира с формирането на четата и успя да събере около 205 четници.
Четата се състоеше от добре обучени бойци от Втората българска легия, както и от ентусиасти, които бяха слабо подготвени за военни действия. За военен ръководител беше определен поручик Никола Войновски, а знаменосец стана Никола Симов – Куруто.
Христо Ботев успя да събере необходимите финансови средства за четата и да я подготви за дейност. Четата преминава река Дунав на 5 май 1876 г. и се отправя към България с цел да се присъедини към въстанието.
Четата не успява да постигне стратегическите си цели и Христо Ботев загива в битката при Врабча. Това беше тежък удар за четата и за революционните усилия.След смъртта на Христо Ботев, четата се разпада и мнозинството от оцелелите членове се разсейват.Въпреки неуспеха си, въстанието на Христо Ботев става символ на решимостта и жертвеността на българския народ в борбата за свобода. Личността на Христо Ботев, като поет, революционер и военен лидер, остава важна част от българската история и култура.
От общо 198 четници загиват 94 души, 26 са заточени, 2 умират в затворите, 76 дочакват свободата на България.