Старозагорско въстание
Старозагорското въстание от 1875 г. е инициирано от Българския революционен комитет (БРЦК). На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за всенародно въстание. Определени са пет въстанически района: Търновски, Стаорзагорски, Русенско-Шуменски, Ловешко-Троянски и Сливенски. За център на въстанието е избран град Стара Загора, а ръководител е Стефан Стамболов. Според някои от членовете на комитета, тези военни действия срещу Османската империя били ненавременни и въстанието така и добива по-всеобхватен характер. Най-масово то е било в селата около Стара Загора.
Старозагорското въстание от 1185 г. показва, че българското общество е съзряло за организиране на масова военна кампания срещу Османското владичество и възстановяване на българската държава.