Въстанието на Капитан Дядо Никола

През 1856 г., по време на Кримската война, избухва въстание в Търновско и Габровско, организирано от Никола Филиповски, известен като Капитан Дядо Никола или просто Дядо Никола. Въстанието се организира поради мобилизацията на населението в българските земи в резултат на войната.
Под ръководството на Дядо Никола, с подкрепата на Петко Славейков, Никола Козлев и Петър-Пандели Кисимов, въстаниците се свързват дори с Георги Раковски. Първоначалният план на въстанието е да завземе конака в Търново, откъдето въстаниците да получат въоръжение. Въпреки това, поради предателство, този план е осуетен.
На 28 юли, около 20 четници се събират в Лясковския манастир в Търновско. Оттам четата се отправя към Балкана, като по пътя към нея се присъединяват четници от Тревненските и Габровските села и махали. Общият брой на въстаниците достига около 140 души. В покрайнините на Габрово, обаче, те се сблъскват с османската войска и са разбити.
Оцелелите въстаници се отправят през Стара планина към село Шипка, но след последователни стъркотни с османските сили, те са окончателно разпръснати. Войводата Капитан Дядо Никола е убит на 3 август, завършвайки тематично въстанието.

Османската войска разбива въстанието, а Дядо Никола бива убит на 3 август 1856 г. Резултатът е принудителното разселване на българско население, което се е включило във въстанието. Въпреки неуспеха, такива въстаниета са израз на съпротивата на българския народ срещу османското господство през този период от историята.

Сподели: