Родопско въстание

Родопският метеж, известен още като Родопско въстание или Сенклеров бунт, е въоръжено движение на турци и помаци срещу Временното руско управление, което се случва в част от Родопите след Руско-турската война от 1877-1878 година. Метежът започва през февруари 1878 година с участието на останките от армията на Сюлейман паша, която беше разбита от руснаците в битката при Пловдив само месец преди това, и турски бежанци. Между командирите на метежниците се открива бившият британски консул във Варна и офицер от османската армия Станислас Сенклер. Първоначалните средища на метежа са Беломорието, районите на Кърджали и Ахъчелебийско. Постепенно размириците се разрастват и в Западните Родопи.

С подкрепата на Великобритания османската дипломация използва метежа като аргумент за ревизия на границите в Тракия, наложени със Санстефанския мирен договор. Към октомври метежът е потушен от руските войски с помощта на български чети, начело с войводата Петко Киряков. Според Берлинския договор Кърджалийската околия е придадена към автономната област Източна Румелия, докато Ахъчелебийско остава в Османската империя, както предвижда и договорът от Сан Стефано. Двадесет българомохамедански села около Тъмръш отказват да признаят източнорумелийската власт и са формално присъединени към империята през 1886 година.

Сподели: