Димитракиева буна

Димитракиевата буна е въстание, което избухва в Кулско през 1856 година, под въздействието на събитията от Кримската война (1853–1856).

Организатор на въстанието е Димитър Петров, известен офицер от Кримската война, който бива награден с Георгиевски кръст за храброст. Щабът на въстанието се установява в Раковишкия манастир. В усилията за осъществяване на въстанието се включват редица известни български патриоти, включително и Иван Кулин.

Вместо да предостави обещаната предварително помощ, сръбското правителство предава информация за заговора на османските власти. На 18 май, група от 400–500 въстаници, събрани от селата Салаш, Ошане, Праужда, Раковица, Раяновци, Стакевци и други, е атакувана и разбита. Димитър Петров с малка чета от 30 души продължава дейността си, обикаляйки Западна Стара планина до края на май 1856 година. Според турски и сръбски документи, действията на четата създават сериозни затруднения за османската власт в региона.

Димитракиевата буна през 1856 г. не постига желания успех. Въстанието е потушено, като силите на османската власт разгромяват въстаниците на 18 май 1856 г. Ръководителят на бунта, Димитър Петров, обикаля Западна Стара планина, но въстанието не постига дълготрайна автономия или освобождение от османска власт. Бунтовниците се сблъскват с сериозни трудности и отговор от страна на османските сили, което води до разгрома на въстанието.

Сподели: