Второ търновско въстание
През XVII век в Османската империя настъпва вътрешнополитическа криза, което води до дестабилизация на централната власт. След поражението, което претърпява османската армия в похода си към Виена от 1683 г., българското население отново решава да обедини своите сили и да направи опит за извоюване на независимостта на българските земи.
Чипровско въстание
По време на Османското владичество Чипровци се обособява като район със специален статус, поради многобройните рудни залежи. Те са определени за хас (султанско феодално владение).
Въстание на Карпош
Въстанието на Карпош е едно от трите, почти едновременно избухнали въстания в края на XVII век (Второ търновско въстание, Чипривско въстание), срещу османската власт. Още през пролетта на 1689 г.
Марино въстание
Въстанието е добре документирано от различни източници. Някои от тези източници включват работите на Киро Тулешков (1876), Недялко Марков (1907) и Звезделин Цонев (1937).
Един от източниците е Статията на Киро Тулешков.
Негушки бунт
През 1705 година в Негуш, южномакедонски град, се разразява въоръжен бунт на християнското население срещу събирането на кръвен данък. През март тази година, еничарската част, отговорна за събирането на данъка, влиза в града с цел да вземе 50 християнски момчета.
Въстание на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България
Историческата обстановка по време на въстанието се описва с масивно турско насилие над българското население, особено над българското духовенство. Това насилие се разглежда като отмъщение на турците към християните за войните, които се водят през този период - Австро-турска война (1737-1739) и Руско-турска война (1735-1739).Въстанието се разразява в контекста на австрийската окупация на територии в Сърбия, Западните български земи в Поморавието и Македония, след като австрийски войски превземат Ниш и други стратегически пунктове.
Българите в Пиротско, Знеполско, Брезнишко, Кюстендилско, Дупнишко, Кривопаланско, Берковско и други райони на Западна България се въстават срещу турците, а съпротивата се организира и от Самоковската митрополия.
Въстание във Видинско
Поради репресивните мерки, предприети от турските власти, подготвяното въстание се проявява чрез формирането на голяма чета през пролетта, която е водена от Атанас и Стоян Бицини. Тази чета демонстрира дързостта си, като атакува Видинската градска крепост (не замъка на крепостта "Баба Вида", а самата голяма крепост, която огражда селището).
Първо сръбско въстание
Това въстание е част от по-широката Сръбска революция и е началото на борбата за национално освобождение в региона. Въстанието започва през 1804 г., като християнска реакция срещу еничарската презаселба в областта, подкрепена от Осман Пазвантоглу.
Габровско въстание
През 1810 г. Габровското въстание представлява голям масов бунт на българското население в Мизия, насочен срещу турската власт.
Манчовата буна
През 1826 г., Манчо се съгласява да стане войвода и ръководи българска дружина от 15-17 души в борбата срещу турците. Дори с малко численост, тя причинява сериозни загуби на турските си преследвачи, което печели уважението им.
Тракийско въстание
Въстанието в Тракия от 1829 г. избухва по време на Руско-турска война и обхваща обширни райони от Сливенско през Сакар до Странджа и Малък Самоков в Лозенградско.
Знеполско въстание
Знеполското въстание, известно още като Трънско въстание, е въстание, избухнало в края на май 1830 година. То е проведено от българското население срещу турската власт, веднага след завършването на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.Бунтът е наречен "Беглишки джубур" поради факта, че водачите му били наричани "беглии" - беглишки, което е турски израз, означаващ избягал, беглец.Преградата за бунта е сложена от турската репресия, наложена след войната, като българите се възползват от обстановката, за да изразят своите неудовлетворености и да протестират срещу турското управление.
Въстанието е организирано с център в град Трън.
Велчова завера
Резултатът от Велчовата завера през 1835 г. е неуспех за въстанието.
Въстание на 16 села в Западна Стара Планина
Въстанието на 16 села в Западна Стара Планина е едно от въстанията, които избухват в Северозападна България през първата половина на 19 век срещу Османската империя. Главната им причина е нежеланието на местните османски управници да приложат поземлената реформа.
Първо Пиротско въстание
През 1836 година избухва Пиротското въстание, което е реакция на грабежите, извършвани от аянина Махмуд Капуджи баши и гръцкия владика Йероним. Въстанието обхваща регионите Пиротско, Нишко, Трънско, Височко, Знеполско и други.
Върбаново въстание
Върбановото въстание избухва през 1837 година между двете Чипровски въстания в Чипровско. То бива оглавявано от Върбан Панов.
Върбановото въстание е едно от въстанията, които избухват в Северозападна България през първата половина на 19 век срещу Османската империя.
второ Пиротско въстание
Второто Пиротско въстание през 1838 г. също завършва с поражение за въстаниците.
Браилски бунтове
Браилските бунтове представляват серия от неуспешни опити за въстание, предприети от българи през периода 1841–1843 г. в град Браила и някои други населени места в регионите Влашко, Молдова и Бесарабия срещу османската власт.
Нишко въстание
Нишкото въстание от 1841 г. е резултат от издевателствата и насилието, изпълнени над българите в регионите Нишко, Пиротско и Лесковашко по време на Великден.
Видинското въстание
Видинското въстание от 1850 г. в Северозападна България е масово въстание срещу османската власт и един от опитите на българите за освобождение от османско владичество през 19-ти век.
