Разбойничество в Източна България

През 1879-1880 г., в източната част на Княжество България, турци извършват бунтове и партизански акции, наречени разбойничества. Бунтовете се развиват след Руско-турската война, като значителни групи турци формират въоръжени сили в района на Ески Джумая и Осман пазар. Безуспешен опит за завземане на Осман пазар предизвиква промяна в турската стратегия, която се насочва към партизанска тактика. Основната причина за бунтовете е недоволството на връщащите се бежанци, чиито имоти са били грабени от българи, и беззаконията на българската администрация.

През юли 1879 г., въвеждат военно положение в засегнатите райони, но ситуацията не се подобрява. През пролетта на 1880 г. бунтовете се активизират, предизвиквайки нападения с много жертви. През април се увеличава напрежението, когато българската армия се опитва да установи границата с Източна Румелия, предизвиквайки съпротивата на местното население.

Генерал Казимир Ернрот получава извънредни пълномощия и предприема мерки за контрол на безредиците. През октомври 1880 г. успява да прекрати нападенията и да разоръжа турските групи, въпреки обвиненията от страна на Османската империя за насилия срещу мюсюлманите. Събитията се приключват с отменяне на военното положение през октомври и намаляване на присъдите на осъдените през ноември 1880 г.

Сподели: