Красненско-Разложко въстание
Кресненско-Разложкото въстание е въстание на македонските българи през 1878–1879 г., насочено срещу османската власт след решенията на Берлинския конгрес, които оставят Македония извън границите на новообразуваното Княжество България.
Българите в Македония изпращат петиции, мемоари и молби до правителствата на Великите сили и Временното руско управление, протестирайки срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Въпреки мирните протести, четническите акции стават все по-организирани с участието на църковните дейци и интелигенти.
На 5 октомври 1878 г. сборен отряд от около 400 въстаници атакува османския гарнизон при кресненските ханове след 18-часово сражение, където османската войска се предава. Въстанието обхваща и местности като Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и други. След успешните действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.
Въпреки героичните усилия, османците преминават в настъпление, и на 11 ноември 1878 г. Кресна е опожарена. Въстанието е разгромено в Разложко. Разколът в ръководството, интригите и сблъсъците между водачите на въстанието, както и настъплението на османската армия, довеждат до неуспеха на въстанието.
В началото на 1879 г. се опитват нови въстанически действия, но разколът в ръководството оказва силно негативно въздействие. По-късно, през април 1879 г., Григор Огненов застава във военното управление на Македония. Разделението между сторони, подкрепящи четническа тактика и организирано военно действие, остава една от причините за неуспеха на въстанието.
Кресненско-Разложкото въстание от 1878–1879 г. завършва с неуспех за българските въстаници. Въпреки героичните усилия и победите на въстаническите чети в началото, разколът в ръководството, внутрените конфликти и настъплението на османската армия довеждат до потушаване на въстанието.
След края на въстанието османската администрация предприема репресии срещу участниците във въстанието. Много от водачите и участниците в бунта са заловени и екзекутирани.