Априлско въстание

Старозагорското въстание от 1185 г. ясно показва, че българският народ е достигнал до обединяване на силите и провеждане на по-мащабни военни действия срещу Османската империя, което се изразило в мащабното по своите размери Априлско въстание от 1876 г. Организацията и подготовката на това въстание е подета от Гюргевския революционен комитет. Според плана на комитета българските територии са разделени на пет революционни окръга. Първият от тях е Търновския. Негов център е Горна Оряховица с главен апостол Стефан Стамболов и съмишленици Христо Караминков, Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев. За втори окръг е определен Сливенския. За негов главен апостол е определен Иларион Драгостинов и негови помощници Стоил войвода и Георги Обретенов. Врачанският окръг е третият център. Негов главен апостол е Стоян Заимов, който е подпомаган от Никола Обретенов, Георги Апостолови Никола Славков. Пловдивския окръг е с главен апостол Панайот Волов и помощници Георги Бенковски, Георги Икономов и Захари Стоянов. Последният център е Софийският, като той практически е само планиран, а за негови апостоли са определени Никола Обретенов и Никола Славков. 

Подготовката на самото въстание трае около два месеца. Не получава никаква външна подкрепа. По-сериозна бойна подготовка е проведена единствено в Търновския и Пловдивския окръг. Един от основните проблеми пред всички окръзи е снабдяването с оръжие. Подготвят се складове и укрепени лагери главно в планинските местности. Събранието на комитетите състояло се на 14 април 1876 г. в местността Оборище изготвя план за хода на въстанието и обявяват 1 май за начало на масови организирани действия. Тъй като турски заптиета се опитали да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков въстанието избухва внезапно на 20 април, като за негов тласък се смята прочутото "Кърваво писмо". Въстанието постепенно избухва в Панагюрище, а след това и в Търново. Комитетите във Врачанския окръг действат предпазливо и решават да изчакат четата на Христо Ботев. На 16 май тази чета под водачеството на Христо Ботев слиза от кораба "Радецки" при Козлодуй. Внезапно на 20 май Христо Ботев е убит. Четата се разпади на отделни въпръжени групи, които са разбити една по една. В хода на тези неуспехи Априлското въстание е потушено.

Априлското въстание от 1876 г. дава повод на Русия да започне решителен натиск срещу Османската империя. В края на 1876 г. се създава Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунав земи.

Сподели: