Трънско въстание

Трънското въстание, известно още като Шопското въстание или Знеполско-Краищенското въстание, започва на 30 декември (нов стил) 1877 г. и е ръководено от капитан Симо Соколов.
В предишните години, след решението за вдигане на всенародно въстание в България, Българският революционен комитет (БРЦК) в Белград, включително Симо Соколов, Цеко Петков, Ильо Марков, Тодор Томич и Калчо Пасков, създава Привременен революционен комитет. Този комитет има за цел организирането и ръководенето на въстанието в западните български области. Соколов поддържа контакт с БРЦК и установява връзки в Трънския край, провеждайки събрания и организирайки въстанието.
След освобождаването на Плевен през декември 1877 г., Сърбия обявява война на Османската империя, като сръбските войски превземат няколко града, включително Пирот. Симо Соколов и неговата чета, включваща около 1000 бойци, се придвижват към Трън, освобождавайки района на Брезник, Трън и Кюстендил. Въпреки ограниченото въоръжение, те използват храбростта си и освобождават тези области.
Симо Соколов продължава своите дейности и след примирието на 3 март 1878 г., разширявайки въстанието в Македония, Егри Паланка, Пчинска околия и до Кратово. Той освобождава градове и установява неограничен контрол над територията. След освобождението на Западна България от сръбската окупация, Соколов продължава да бъде активен патриот, подкрепяйки съгражданите си в защитата на тяхната принадлежност към българската държава.
Симо Соколов се установява в София, става офицер в Българската армия и е избран за народен представител. Така завършва активната си роля в освободителната борба и продължава да служи на българския народ.

Трънското въстание, свързано с Първата българска легия, завърши неуспешно. Въпреки опитите на българските войводи за освобождение на България, легията беше разпусната от сръбските власти през 1862 г. след неуспешните борби в региона на Габрово и Трявна.

Сподели: