Втора българска легия

Втората българска легия е формация от доброволци, обучаваща се в Белград през 1867-1868 г. с цел да подкрепи освободителните усилия на българите в Османската империя. Идеята за формиране на втората легия възниква в контекста на плановете на сръбския княз Михаил Обренович за обща война на балканските християни срещу Османската империя. През есента на 1867 г. сръбските власти свикват около 200 българи за обучение на военно дело в Белград, съвместно с руски финансов и дипломатически съпровод.

Въпреки че Русия подкрепя инициативата, натискът от другите Велики сили и събитията в Сърбия причиняват отказ от военни приготовления и разпускане на легията през април 1868 г. Българските доброволци изразяват недоволство от сръбските териториални претенции и разпределението на територии, което води до разделението на легията. Мнозинството от легионерите се преместват в Румъния, където стават част от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Някои от тях, като Васил Левски, отказват четническата тактика и вместо това се ангажират с организирането на революционна дейност в България.

Резултатът от формирането и разпускането на Втората българска легия през 1867-1868 г. е, че плановете за военна подкрепа от страна на българските доброволци не се осъществяват в сътрудничество със Сърбия. Сръбските власти променят своята политика поради външнополитически налягания, а доброволците изразяват недоволство от разделението на територии и претенциите на Сърбия.

Този обрат в събитията води до разпускането на легията и промяна в плановете за освободително въстание. Българските участници, разпределени в Румъния, стават част от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, докато други, като Васил Левски, преосмисляват подхода и започват организирането на вътрешна революционна дейност в България. Така се залага началото на нов етап в освободителната борба, който впоследствие ще се развие в Априлското въстание и последвалите събития.

Сподели: