Каварненско въстание

През периода от 25 юни до 24 юли 1877 г. се разгорява Каварненското въстание, което е акт на самозащита на жителите на Каварна и околните села срещу настъпващите башибозуци, местни турци и черкезка конница. В отговор, османското правителство изпраща отряд от 3000 нередовни войници в Добруджа, твърдейки, че целта е "защита на мюсюлманите". Тези войски, обаче, действат без координация с турското командване и се ангажират в разоряване на селищата и превръщането на територията в пуста земя.
След десанта на руските войски на 22 юни 1877 г., башибозуците, черкезите и турците започват разоряването на българските села в Добруджа. Първите атаки са върху селата Башкьой и Малък Гаргалък, където българите се съпротивляват, но са принудени да се изтеглят след сурови битки. Следват нападения и в Русе.
Разоряването и избиването на българи става масово явление в различни села като Шабла, Божаново, Божурец, Гяур Суютчук, Ваклино, Велково, Черноморци, Гаргалък, Горичане, Гяур куюсу, Езерец, Крапец, Крупен, Могилище, Приморци, Смин, Твърдица, Тригорци и Царевец, както и в градовете Балчик и Русе. Тези нападения водят до клане, погроми и опожаряване на цели райони с християнско население, причинявайки голям брой жертви и принуждавайки хората да напуснат своите домове.
На 7 юли, над 3000 души обсаждат Каварна, където местните граждани се барикадират, готвейки се за отбрана. Възглавници на съпротивата са каварненският първенец Андрей Василев Димитров (наричан "Амира"), Петър абаджията от Търново, Жечо Крачитала, П. Х. Тодоров и други. Първоначално, турското население на града подкрепя гражданите срещу обсаждането, но след слухове за напредване на руснаците, те се евакуират, оставяйки малкото мюсюлмани в града да се присъединят към нападателите.
На 24 юли, след интензивно обсаждане, Каварна пада, но преди това българите отказват да се евакуират, предпочитайки да се борят на място или да тръгнат към Мангалия, за да посрещнат руските войски. Варненските консули стигат до Калиакра, където откриват няколкостотин съпротивлящи се българи, но на 27 юли, когато корабът идва отново, крепостта е вече празна. Събитията са последвани от клане в Шабла и поробване на българите на юг.
 

Като резултат на тези събития, стотици българи са убити, хиляди са прогонени и депортирани от домовете си, ставайки бежанци. Каварна е освободена от турско владичество на 4 февруари 1878 г. от руските войски.

Сподели: