Хаджиставрева буна
Хаджи Ставревата буна представлява опит за въстание, вграден в стратегията на Любен Каравелов за освобождение на България и създаване на Първата българска легия. След разпускането на легията от страна на сръбските власти през 1862 г., хаджи Ставри Койнов сформира чета, състояща се от около 100-150 души. Тя стартира от Лясковския манастир в Горнооряховско, но след поредица от битки, четата бива окончателно разгромена в района между Трявна и Габрово.
Втора значителна чета се създава в Габровско, под ръководството на Никола Стефанов и Коста Ефтимов, наричан Наполеона. Този опит обаче се разпада след неуспеха на въстаниците в Търново. В Котленския Балкан за кратко се проявяват четите на Тодораки Ряховчанина и Иван Марков. В този период в Тракия и Балкана също действа четата на Панайот Хитов, свързана със заговорите за въстание през лятото и есента на 1862 г.
Този опит за въстание не успява да постигне своята цел за освобождение на България през 1862 г. Няколко години по-късно, през 1868 г., Гео Милев (Хаджи Георги Ставрев) е екзекутиран от османските власти в София.
Сподели:
