Габровско въстание
През 1810 г. Габровското въстание представлява голям масов бунт на българското население в Мизия, насочен срещу турската власт. Въстанието се разпростира в районите на Разградско, Русенско, Беленско, Варненско, Плевенско и Централна Стара планина – Търновско, Габровско, Тревненско, Еленско и Балкана, обхващайки южните склонове над Казанлък. В различни места турските власти се оттеглят, а господството им е отхвърлено от въстаналите българи, които са подкрепени от руското настъпление в Руско-турската война (1806 – 1812).
Въстанието постига значителен успех, като турските гарнизони в Русе и Видин капитулират, а руските съюзници превземат Търново и Габрово. Турските сили страдат поражение в битка при Батин и се оттеглят до Русе.
В резултат на успешните действия на въстаниците, Търново и Габрово падат в руски ръце, а Русе пада на 15 септември.
Въстанието обаче се сблъсква с трудности в продължение на зимата, когато проходите се затварят заради дълбокия сняг. Турската власт, въпреки опитите за потушаване на бунта, успява да възвърне контрола си в региона след затоплянето на времето. Бунтът стихва, като информацията за него се разрежда и не стига до повече детайли за последващите събития.
Сподели:
