Нишко въстание

Нишкото въстание от 1841 г. е резултат от издевателствата и насилието, изпълнени над българите в регионите Нишко, Пиротско и Лесковашко по време на Великден. Племенникът на нишкия управител Сабри Мустафа паша убива мома, отказала да приеме исляма. Това събитие предизвиква въстание, организирано от сръбска пропаганда.
Водач на въстаниците е Милое Йованович, кнез на село Каменица. Въстанието започва в Каменица и се разпространява в Нишко, Пиротско и Лесковашко. Бунтовниците, въоръжени с ограничени ресурси, изразяват умерени искания, свързани с прекратяване на издевателствата и подобрение на данъчната система.
Сабри Мустафа Паша реагира с формиране на арнаутска армия и сраженията са свирепи. В Каменица петнадесетина водачи, включително Милое Йованович, отказват да се предадат и намират смъртта си. Румелийският валия Якуб паша сменя нишкия управител и се опитва да убеди бежанците да се завърнат в селата си.
Въпреки подкрепата от Русия и Западните държави, въстанието преминава с поражение за българите. Селата са опустошени, църкви и манастири разграбени, а репресиите срещу българското население са силни. 
Нишкото въстание остава в историята като важен етап в българската история през 19 век, като въпреки неуспеха си, служи като израз на съпротивата на българите срещу османската власт и формира основата за по-нататъшните борби за освобождение.

Османската империя успешно потушава въстанието, като изпраща армия и възстановява контрола си.

Сподели: